Божана Апостолова за спасението и четенето

Бъдеще. Замислям се върху тази дума. Всъщност, тя има ли цвят, има ли енергия?

Ще живее ли в пространството сред нас това бъдеще? Задавайки си този въпрос, си спомням наскоро изнесени ужасяващи факти, свързани с това наше бъдеще.

Към момента с болестта Алцхаймер в света живеят над 55 милиона души. Данните са на Световната здравна организация. А само след 30 години – през 2050 г. –  броят им ще начислява 152 милиона. На всеки три секунди един човек по света заболява от деменция.

Е, уважаеми приятели, представяте ли си нашето бъдеще в 2050 г.? Вървиш по улицата – ти, болният от Алцхаймер – и се блъскаш в друг болен от същата болест. Не си спомняте дори имената си, и единственото, което е вашето бъдеще и настояще, е празният ви стомах.

Фактите са си факти. Но, заедно с тях следват и препоръки за спасение на нашето бъдеще. Една от тях е – представяте ли си? – ЧЕТЕТЕ КНИГИ! Четете колкото може повече! И тогава вече не акад. проф. Лъчезар Трайков, който обстойно изследва този проблем, а аз ви гарантирам, че ще имате бъдеще. И като професионалист, и като умен, достоен българин, който оцветява своите вътрешни пространства и е готов да издигне високо зеления цвят над главата си и да извика:

„Пътят е свободен, ЧЕТЕТЕ КНИГИ!“ И то, моля ви, не онлайн. Четете книги от хартия, вдъхнете аромата им, усетете текстурата, почувствайте галещия ви вятър при разлистването на страниците. Важно е когато четете, в този процес, в този акт да участват няколко сетива – очи, ръце, пръсти, които разлистват, за да атакуват мозъка и той да е здрав.

Спомням си един разговор с любимия ми приятел Стефан Цанев.

„Стефане, много силно ти работи мозъка, как го правиш? Виж на колко си години!“

Той ми отговори:

„Редовно го тренирам, Божано! Докато пишех „Хрониките“ четях по 30 хиляди страници на месец. А това е сериозна гимнастика, която ми помага да съм по-жив от всякога и поддържа нивото на собственото ми можене и талант.“

Точно тук е мястото да цитирам и думите на акад. проф. Лъчезар Трайков, който казва, че не бива да се предаваме на 60-65 години, а да изпълняваме активна умствена работа и да намерим някаква форма на занимание на ума дори и след тази възраст. Да запазим вкуса към съзидание и креативни дейности. Да се научим да свирим на музикален инструмент, да учим чужд език, да рисуваме… Но най-важното от всички негови препоръки е да четем, четем, четем книги… И да успяваме…

Ако всички тези набързо нахвърляни мисли и факти, но подчинени на изследвания, бъдат осъзнати от всички нас, навярно ще ни чака хубаво бъдеще. Бъдеще, което ще ни помогнем да усетим душите си живи, а хората след нас – истински умни и щастливи. Казах „умни и щастливи“ и самата аз се стреснах, защото е общоприето мнението, че умният човек е тъжен човек.

Но вие, скъпи мои, току-що се спасихте от Алцхаймер, от деменция, така че имате право да се усмихнете, имате право да населите душата и ума си с герои от приказния свят на книгите, да черпите най-доброто от тези герои, да го измисляте, да го обогатявате и то да крачи редом с вас в тъй объркания ни и кратък живот. Но много кратки животи, докрай изпълнени със светлина, водят към истинската светлина, за която така мечтаем днес – светлина, пълна с достойните ни победи за едни истински българи.

Сега е време да ви попитам – почувствахте ли го? Изпълнихте ли се с онова бъдеще, което е само ваше, но зависи от всички нас?

Нека го изградим с любов!