Екзекуция за български агент на ЦРУ
До 1961 година Георгиев се развива в кариерата на американското разузнаване без никой в София дори да го заподозре. Но необмислена постъпка на американски дипломат става причина Иван – Асен да бъде разкрит и осъден на смърт.
През 1956 година в САЩ пристига българинът Иван-Асен Георгиев. Новият представител на България в ООН не прилича на типичния дипломат от Източния блок. Той няма проблем в комуникацията с колегите си от капиталистическите страни, облича се като французин и говори английски като американец. Георгиев идва от най-верния сателит на Москва, но има амбиции да бъде следващият генерален-секретар на ООН. Докато не става ясно, че това е един от най-скъпоплатените агенти на ЦРУ по време на Студената война.
През 1964 г. Управление II при Комитета за държавна сигурност прави секретен филм за разплитането на случая, който е предназначен за обучение на бъдещите агенти. Интересното е, че във филма, който стана публично достояние едва преди няколко години от Комисията по досиетата, участват истинските оперативни работници, които работят по операция „Двуличник“.
на 16 май 1962 г., към 10 ч. вторият секретар на американското посолство в София Томас Блякшир излиза от сградата на легацията и се отправя към Телефонната палата ул.”Левски”. Без да спира своя задъхан ход, американецът пуска 14 писма във външна пощенска кутия, които само след час вече се разглеждат под лупа от органите на ДС. Получателят на едно от писмата е „Асен Георгиев, ул.”Аспарух”36”. С агента на ЦРУ е свършено. Десетки агенти следят всяка крачка на Георгиев, а когато той заминава на море през август, най-после агенти на комунистическото разузнаване влизат в дома му.
Гледката е смайваща – скромен, но стилно обзаведен апартамент и огромен американски радиоприемник „Хамърлунд”, каквито не се продават в България. По ирония на съдбата, точно в минутата, когато включват радиото, шепата оперативни работници остават като гръмнати, защото от разузнавателния център на ЦРУ в Атина започва да тече радиограма лично до Иван-Асен Георгиев!
Първо музика от Петия концерт на пиано на Бетовен и мъжки глас, който със сериозен тон дава следните наставления:
„Поздрави. Моля информирайте се относно ефекта от руско-пекинския диспут върху политиката на ръководството на вашата страна. Също какви възможни резултати ще има отслабването на напрежението между Изтока и Запада на вътрешните условия на страната. Надяваме се да ви видим скоро”.
Георгиев така и не приема това съобщение. Иван-Асен Георгиев е задържан на борда на самолет, изпълняващ редовен полет София – Москва. В началото на процеса срещу Георгиев е установено, че въпреки 56-те си години, дипломатът-шпионин с царско име е имал цели три любовници, на чиито имена са били открити банкови сметки с около 5 хиляди лева в тях.
Георгиев прави разтърсващо самопризнание – посочва номера на секретна банкова сметка в Швейцария, в която има невъобразимата за всеки български гражданин в онези години сума от 200 000 долара!
На 26 декември 1964 година, Георгиев влиза за последен път в съдебната зала, „за да поиска с твърд, спокоен глас своята собствена смъртна присъда”.
Първата жена-посланик в историята на САЩ прави обръщение по БНТ
Няколко месеца по-късно, посланик Юджийн Андерсън прави нещо невиждано за американски дипломат зад Желязната завеса. Единствената жена в дипломатическия корпус за времето си, получава покана да се обърне към българския народ по държавната телевизия.
Това става истинска световна новина. Причината за безпрецедентния жест от страна на комунистическата власт е именно израз на „добра воля” към американците след екзекуцията на Иван-Асен Георгиев.
В 4-минутното си обръщение, посланик Андерсън казва: „Обръщам се към вас с послание за мир и ви поздравявам от името на президента Джонсън. Днес ние празнуваме свободата и поздравяваме всички хора, които също като нас, искат да живеят в свят без война”.
Появяването на Андерсън по БНТ я превръща в най-популярния дипломат в България през онези години. В обръщението обаче, тя не казва нито дума за съдбата на разкрития американски агент Иван-Асен Георгиев.
