Писма до бъдещето: Филмът на Бояна

Писмо до бъдещето от Бояна, която заминава да следва в Института за театър и кино „Лий Страсбърг“ в Лос Анджелис, където са учили актьори като Мерилин Монро, Робърт де Ниро, Ал Пачино, Джейн Фонда, Анджелина Джоли и много други холивудски звезди. 

Мило мое бъдеще,

Искам да ти покажа част от миналото:

17.06.2012г.

„Светлините заглъхват, вратите се отварят и залата се изпълва с хора, чувам по гласовете им, че са много. Би трябвало да е 19 часа, нали? Малко ме хвана нервата. По принцип хич не ме е шубе, но както се случва винаги в подобни напечени ситуации, мозъкът обича да си прави шеги – веднага ми припомни, че днес е рожденият ми ден; 17-ти рожден ден, да сме по-точни; че ще изляза на сцената пред десетки хора и ще вляза в ролята на д-р С, при това първата ми роля въобще в живота ми. Като именно д-р С има най-сериозния и най-важния монолог в цялата пиеса. А и освен това някъде там в редовете седяха всичката ми рода и семейни приятели.

Не бих казала, че получих пристъп на сценична треска, но определено сърчицето ми прескочи няколко пъти. Зад кулисите беше тъмно и топло и единствената светлина, която се процеждаше покрай черните завеси, минаваше през бялото платно, което висеше в центъра и служеше за вратата на асансьора. В тази пиеса асансьорът играе много важна роля.

Сега зад него стоеше момчето, което играе главния герой – Жулиен Портал – арогантния неблагодарник, който не цени живота си. Чух как вратата на входа се затваря. Стана съвсем тъмно и музиката започна. Всички притихнаха.“

***

Напомням ти тази вечер, в която за пръв път излязох на сцена в пиесата „Хотел между тоя и оня свят“ и станах това, което съм сега, в настоящето – актриса. Винаги си намирало начин да ме водиш в правилната посока, бъдеще, дори и да не съм била съвсем сигурна в теб.

Знам, че много пъти ме е било страх от теб, особено напоследък, когато започна да ми носиш големи и трудни препятствия и болка, колкото не вярвах, че едно момиче като мен може да понесе. Но не искам да те обвинявам, бъдеще. Искам да знаеш, че вярвам в теб, ама много. И очевидно съм вярвала в теб винаги, дори и отпреди напълно да го съзнавам:

29.06.2010г.

„На моменти тъжа, че всичко е свършило. В други моменти пък не спирам да гледам към  очакващия ме филм в живота, отново с мен в главната роля. Но героите около мен ще се сменят и аз трябва да преглътна това. Аз ще си продължа с моя филм.

Не винаги знаем кога той свършва и започва следващия, но трябва да вярваме. Имам много мечти и надежди за бъдещето, някои от които са конкретни и се надявам на най-доброто. Но сега ще си запиша това, за да си напомням какво да правя, когато отново попадна в черна дупка между два филма: „Бояна, това е временно. Иначе нямаше да си жива, нали? Знай, че все ще го преживееш. През каквото и да преминаваш, все ще се разделяш с хората около теб, по един или по друг начин, и ще се появяват нови, когато най-малко го очакваш. Бъди готова за всеки нов филм и не спирай да мечтаеш никога! Защото ако нямаш мечти, как ще ги сбъднеш? Помни това и върви напред! Имай сили да се сбогуваш завинаги с нещо, защото рано или късно ще бъдеш облагодетелствана с нещо още по-хубаво, и така до края.“

***

Мило мое бъдеще, и преди съм се опитвала да се свържа с теб. Не винаги нацелвам точно къде си и никога не получавам бърз отговор от теб, но все пак той пристига, макар и с 24 часа закъснение. А понякога и малко по-скоро от това. Първо искам да ти благодаря за това, което си ми донесло досега, това което вече е минало и настояще. Второ, искам и да ти се оплача от онова, което си ми донесло досега, което уж е минало, ама все така го чувствам като настояще и явно няма да го забравя и за в бъдеще. Искам и да знаеш, че аз ще се боря за теб, колкото и драматично да звучи.

Трудно е, защото всеки го прави и понякога гледа да разруши чуждото бъдеще, за да изгради своето собствено. Но аз няма да го направя. Имам вяра в теб, че нямаш нужда от това, за да дойдеш при мен по най-добрия начин, по който искаш да го направиш. Не се страхувам вече от теб, бъдеще, дори и да искаш да ме изплашиш, даже най-влюбена се чувствам в теб, повече отколкото в което и да било момче, което си ми представяло. Винаги ще гледам към теб и винаги се старая да насърча и другите да го правят. Макар и да се отдавам на миналото понякога, признавам.

То ме дърпа назад, но не за да ме отделечи от теб, бъдеще, напротив. Просто му е мъчно, задето го оставям, но аз се старая да ти предам какво иска да ти каже. Не бива да го забравяме и него. Но не бива да го оставяме да ни води или контролира, нали така? Бъдеще, много ми се ще да ти е спокойно. Знам че това зависи от изборите, които правим в настоящето.

Често ги подценяваме и пропускаме тяхната огромна значимост. При все това, прости ни, че го правим и бъди благосклонно към нас, моля те. Не винаги се учим от грешките си, това стана ясно, и трябва да ги повторим колкото пъти е нужно, за да ги преодолеем най-накрая и да стигнем до теб. Вярвам бъдеще, че ти от нас си зависиш. И ти благодаря, че ми го показваш всеки ден, защото така ме направи много силна и умна, повече отколкото предполагах, че мога да бъда.

Но най-вече искам да ти благодаря, че те има, бъдеще мое. Има те, нали? Стига все така да те има, аз ще съм доволна.

Твоя,

Бояна

Бояна Авджиева е сред най-талантливите млади театрални актриси в България. Родена е през 1995 г. в София. От 4-годишна възраст се занимава с актьорско майсторство. От първи до 12 клас учи НУКК Италиански лицей в Горна Баня. На 12 години й откриват тежка форма на сколиоза, заради която се налага операция. На 16 г. постъпва в Младежка Театрална Формация „Студията“ в „Славянска беседа“, където прави своя дебют на професионална сцена в „Сълза и Смях“. Приета е в НАТФИЗ, където последователно учи в класа на Здравко Митков и Атанас Атанасов.

През това лято Бояна стана първата българка, спечелила стипендия за едногодишно обучение в Института за театър и кино „Лий Страсбърг“ в Лос Анджелис, където са учили актьори като Мерилин Монро, Робърт де Ниро, Ал Пачино, Джейн Фонда, Анджелина Джоли и много други холивудски звезди. Стипендията покрива всички такси за обучението, но изисква банкова гаранция в размер на 20 000 долара.  Може да подкрепите Бояна по нейния път към мечтите й тук. 

Бояна Авджиева е дъщеря на легендарния телевизионен журналист Александър Авджиев, който напусна този свят през 2012 г.  

Снимки: Адриана Янкулова Чапкънова/Йордан Симеонов