Райко Алексиев: Да бъдеш „Враг на народа“
150 карикатури показват българската история през XX век
Макар да е едно от най-изтъкнатите имена в историята на българския хумор и сатира, дълго време Райко Алексиев и неговото творчество са тема табу в България. Роденият в будно пазарджишко семейство художник е сред най-емблематичните личности в културния живот на Царство България.
Той предава нова енергия на родното изкуство, а неговите карикатури години наред иронизират проблемите на българския народ и неговите държавници, но и основните играчи на европейската политическа сцена, сред които Хитлер, Сталин и Чърчил.
Карикатуристът намира навсякъде сюжети за следващото изображение, история, шеговит разказ – дори когато просто се разхожда из града или ходи за риба, каквото е било и любимото му хоби. Благодарение на своя остър ум и екстравагантност, Алексиев бързо се превръща в един от най-популярните българи.
Може би най-благородната му постъпка е от преломната 1944 г., когато заради бомбардировките над София неговите колеги художници са евакуирани от градовете и не могат да работят. Тогава той се застъпва за тях пред Министерството на финансите и успява да издейства 2 млн. лева, за да имат творците и семействата им с какво да живеят.
Както казва самият Райко малко преди Девети септември – „На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил…“. Именно затова той отказва да избяга от България, въпреки че влиятелни приятели го предупреждават, че съвсем скоро ще му се случат ужасни неща. Някои от неговите най-известни цитати са:
„Селото и кошерът си приличат по това, че и в селото, и в кошера всички работят. Различават се по това, че всеки кошер си има свой търтей, но не всяко село си има народен представител.“
„Та така е…поумня народът и не можем го язди като оседлан кон. А поумнее ли народът и хване ли се за правото си, и срещу власт, и срещу Господ биля се обявява с гласа си“.
„Карикатурата е най-странното изкуство. То нито се учи, нито може да се научи в академията. Карикатурата по своята същност не може да ласкае. Тя е бодване, одумка или обич.“
Малко след това художникът е арестуван с обвинение, че е „враг на народа“. На 18 ноември 1944 г. е ритан и пребит до смърт в подземие на обществена сграда, а творбите му са забранени. Така позорно си отива един от най-бележитите българи на XX век, работил неуморно през целия си живот в името на истината и изкуството.
Днес, 75 години след жестокото убийство на художника с псевдоним Фра Дяволо, сдружение „Българска история“ издава първия по рода си албум със 150 избрани карикатури от неговото творчество.
От издателството уточняват, че съдържанието включва творби на Алексиев, публикувани на страници на „Българан“, „Барабан“, „Людокос“, „Смях“, както и издавания от 1932 до 1944 година „Щурец“, превърнал се в негова визитна картичка. Карикатурите се отличават със своето тематично разнообразие и недвусмисленост.
Творбите ни потапят в епохата на Първата и Втората световна война, помагат ни да разберем кои са били най-вълнуващите теми в Царството и отварят съзнанието за някои непреходни въпроси от общочовешко естество.
Тъй като спецификите на карикатурния жанр изискват исторически контекст, всяка една от рисунките е придружена с коментар за събитието или процеса, станали повод за нейното създаване.
По този начин актуалните проблеми на България и света от първата половина на XX век стават достояние на съвременната аудитория, която може да оцени значими събития и личности през четката на един скромен, но значим творец.
Албумът „Райко Алексиев. 150 избрани карикатури с исторически коментари“ може да бъде открит в търговската мрежа, както и на BULGARIANHISTORY.SHOP