Стоян Михайловски е един от най-образованите български интелектуалцци, политици и общественици. Той е легендарен журналист, в чието творчество неизменно присъства темата за морала в обществото.

През есента на 1982 г. един от най-влиятелните американски журналисти Джон Бъртам Оукс, племенник на издателя на „Ню Йорк Таймс” Адолф Оукс, получава задачата да публикува интервю с Тодор Живков. Текстът е особено интересен, не само заради темата на разговора, но и с оглед на факта, че това е едно от малкото интервюта на българския комунистически водач в американската преса.

Докато светът си задава въпроса „За колко време ще ни стигнат петролните залежи?”, почти никой не си дава сметка, че се движим към момент, в който изразходването на питейната вода на планетата, ще разклати целия свят. „Уискито е за пиене, водата  е нещо, за което трябва да се биеш”, е казал Марк Твен.

„Тя, демокрацията, е цвете, което вирее само на богата, плодородна почва. Не на камънак, не на пущинак“

— Приказваме за демокрация, за работа, за свобода. Демокрацията е голям лукс, господин Памукчиев. Много голям лукс. Тя, демокрацията, е цвете, което вирее само на богата, плодородна почва. Не на камънак, не на пущинак. Демокрация в Африка няма. Пустинята ражда пясъци и камъни. Тя не ражда хляб.

През 1936 г. неочаквано Сталин дава интервю на американския журналист Рой Хауърд. То се разглежда като знаково в навечерието на Втората световна война

За Йосиф Сталин са се изписали хиляди томове, правени са стотици документални филми. Решихме да представим на вашето внимание един слабо известен епизод от историята на журналистиката. Това е част от едно от малкото интервюта, които съветския диктатор дава за западно издание.  Сталин приема в Москва Рой Хауърд, президент на Scripps-Howard Newspapers. Стилът, с който Сталин посреща въпросите на американския журналист е много показателен за характера на съветския ръководител и начина, по който той вижда света три години преди избухването на най-големият военен конфликт в човешката история.

Историята на първата жена-посланик в историята на САЩ

Драматичната история на един български учен, който попада в епицентъра на едно от най-зверските военни престъпления в историята на Втората световна война

Когато в една мрачна априлска утрин, на 1943-та година, авторитетният съдебен медик Марко Марков получава обаждане лично от директора на кабинета на министър-председателя Богдан Филов, той не предполага, че животът му ще бъде завинаги белязан от Гестапо и КГБ.

Когато плавате с кораб по море, колкото повече се отдалечавате от брега, толкова повече се връщате към момента на Съзиданието на света. Изчислено е, че средната възраст на водата в открития океан е около 300 милиона години. Така, че тази същата вода, която вие преминавате и дори може да докоснете, е била там още по времето на динозаврите.

До болка познатото „Цариградско шосе”. Най-големият булевард не само в София, но и в България. Автомобили, рейсове, камиони – голяма част от потока към Южна България. Нищо ново, казвате си, вие. В страни от пътя обаче, сред дърветата, има нещо, за което вероятно много от вас са чували, но малцина са виждали. Всъщност, това е нещо, което не може и да видите, ако случайно кривнете от Цариградско. Защото ще стигнете до една сграда, която крие много интересни истории.

От първите редове – със зловещите среднощни удари по външната врата от агентите на тайната полиция, до последната страница на книгата си, Манал ал-Шариф грабва вниманието и държи читателя в постоянно напрежение. Този невероятен трилър обаче не е плод на фантазията, а изстраданият автобиографичен разказ на една съвременна саудитска жена, родена в самата люлка на исляма – свещената Мека.