Кодът на промяната
Тази история за успешен IT бизнес не започва в гараж. Започва на таван. Във Враца. Но за врачанския таван по-късно. Срещата ни с Иван Лекушев и Ивайло Иванов е в модерна сграда в центъра на София. Работят в просторни кабинети, седнали на големи бюра, на които са отворили по един малък MacBook.
Вратите им са прозрачни и докато си говорим, виждам как върви работата в цветния им офис. Колкото и важи неща да се случват там първото, което забелязвам е спокойствието.
Времето в зората на демокрацията обаче не било така спокойно за Ивайло Иванов, единият основател на BGO software.
“Баща ми на времето имаше малък цех за пластмасови опаковки. А в края на 90-те беше много трудно. В един момент се появи необходимостта да си купи оборудване от чужбина. Употребявано.”. Ивайло разказва, че докато търси машини за баща му осъзнава, че сайтовете за подобна техника не са добри. И решава, заедно със свой приятел от казармата, че могат да направят много по-добър онлайн портал.
Така през 2003г. създават собствен сайт: MachinesBox.com – онлайн пазар за индустриални машини.
Ивайло днес се смее, защото първите му бизнес стъпки са изненадващ успех и за него самия: “Когато го пуснахме започнаха да идват много хора, да се регистрират, да си публикуват обявите, а ние въобще не сме мислили как ще изкарваме пари от това, просто искахме да го направим. Първият ни офис беше една стаичка наета от врачанския вестник „Зов за истина”, която беше постоянно задръстена от купчини вестници и миришеше на мастило”.
Иван се появява години по-късно. Първата среща на днешните съдружници е през 2007-ма година, в София. По време на интервю за работа, където единият е кандидат, а другият – работодател.
Иван: С Иво се срещнахме на едно интервю за работа в английска фирма, която имаше дейност в България. Търсеха си мениджър продажби. Интервюираха ме собствениците на компанията, които ме одобриха като кандидатура, а Иво беше тогава управител там. Трябваше да мина и през неговото одобрение. И така той ми проведе второто интервю, за да е сигурен, че аз съм правилния кандидат. Защото англичаните не е толкова трудно да ги заблудиш.
Вяра Деянова: Тоест те пускат българина като лакмус?
Иван: Да видят какво става. Двойно се подсигуравят.
Ивайло: Тогава BGO беше още хоби-компания.
Иван: Един страничен проект.
Как се случи химията между вас, така че да прерасне в собствен бизнес?
Иван: Аз започнах да работя в английската компания като sales мениджър където нещата потръгнаха доста добре. Тогава Иво дойде и ми разказа за BGO. Каза, че имат един бизнес проект, обаче са се събрали само технически хора и ме попита дали съм заинтересован да помогна с продажбите и търсенето на нови клиенти. Каза също: „Можеш в един момент влезеш като съдружник във фирмата, като изкупиш част от дяловете. И така стана. Реално първите пари, които изкарах, ги инвестирах обратно и постепенно купих една трета от компанията.
Вяра Деянова: Тогава идвало ли ви е да се откажете?
Иван: Аз лично за себе си никога не съм имал такъв момент до ден днешен. Аз съм убеден, е това, което правя е правилното. Аз го чувствам.
Обаче в България понякога това, което правиш, ако го правиш по правилата става непоносимо трудно?
Иван: Със сигурност има такива моменти. При всеки човек има момент на слабост, когато се чудиш дали правиш правилното нещо, има ли смисъл. Почваш да си мислиш какво ще е ако правиш нещо друго. Но аз знам, че вървя по моя път. Нямам съмнение.
Не ви ли задушава мисълта, че тук има много хора, които правят пари като минават по забранената улица?
Ивайло: Аз честно казано предпочитам да не им обръщам внимание, защото нашата дейност е в доста по-голям мащаб; извън рамките на българския пазар. Не искам да се сравняваме с хора, които са тук и не работят по правилата. По-скоро гоним примери, които са на световно ниво. Въпреки, че звучи натруфено, но ние не сме материалисти, за които е много важно да се покажеш с конкретна кола, къща или скъпа вещ. Парите за нас винаги са били средство, а не цел. А целта е да направим нещо полезно.
Моята лична цел през последните повече от 10 години е да вкарам в българската икономика капитали, които идват отвън и мога да кажа, че и аз и Ванката, откакто работим заедно сме постигнали доста в тази посока.
Капитали, дошли от чужбина и похарчени тук. Успяваме да подсигурим работни места с добър стандарт на хора тук в България, с бизнес, които не е препродажба на стоки в рамките на страната, алъш-вериш някакъв ... Защото много хора, които се считат „успели“, забогатяват от препродаване на лотарийни билети; вземат пари от бедните! Ние обартно – вземаме пари от чуждестранни корпорации, пари които се харчат тук, те идват в България. Малко хора го осъзнават, че компании като нашата, те са тези, които вкарват свежа кръв в икономиката.
Докато си говорим, виждаме през големите прозорци на офиса ви строежи до сиви панелни сгради. Обичайните намръщени лица. А на вас, май не ви се тръгва от България?
Иван: Аз не гледам телевизия, аз нямам нужда от неща, които да ме разсейват. Подлагайки се на това промиване на мозъци, ние сме губеща страна.
Чудото на 21ви век, е че можеш да живееш в България и да оставиш отпечатъка си по цял свят. Можеш да се състезаваш на международна сцена, с международни компании и това е страхотно, защото можеш да тестваш реално потенциала си в много по-голям мащаб.
Как би обяснил на този млад човек, който тръгва по своя път, че има смисъл да използва парите като средство, а не като цел?
Иван: Това не мисля, че можеш да го обясниш. Човек трябва да е стигнал до нивото, на което да може да го осъзнае. Бизнесът започва с цел печалба, това е безспорно. Но много хора, когато влязат в играта и видят целия мащаб на една дейност, преосмислят мечтите си. Повечето хора си мислят: Правиш бизнес – купуваш оттук и продаваш там. Толкова е лесно. А всъщност трябва да стимулираш хора, да им осигуряваш среда за развитие. Трябва да не им пречиш. Трябва да можете да работите заедно: HR, маркетинг, продажби, разработка и т.н. Дейността е толкова широко мащабна, че разбирането ти за много неща, се променя. Особено когато мине някакво време, има моменти на натрупване на впечатления, опит и така човек осъзнава, че успехът е плод на изключително голям набор от действия и решения.
Ако трябва като алгоритъм да го изведете, успехът на какво е равен? На какво плюс какво? На какво е производно?
Ивайло: Много хора казват, че успехът е производна на работата. За съжаление не винаги повече работа непременно означава успех, обаче помага! Първо: за да успееш, трябва да си упорит. Второ: не трябва да работиш с цел пари. Ако работиш по правилния начин, парите ще дойдат. Трябва да работиш с цел да създаваш. Да произведеш нещо. И трябва да си даваш сметка, че лесно няма. Ако имаш очаквания, че нещо бързо ще се случи, тъжната истина е, че няма да стане нито бързо, нито лесно. Така че търпение и постоянство. Това е успехът, нищо повече. За да стигнем дотук на нас ни е отнело (ако не броим първоначалния хоби период) общо 12-13 години! И то кръв и пот.
Всички правим всичко, за да се чувстваме по определен начин. Успехът е усещане.
Иван: Да. Той включва взаимоотношенията с колегите в работата, със семейството вкъщи, свободното време колко имаш. Естествено и с какви материални блага разполагаш. Това да имаш много материални блага какво е? Има хора, които лъжат другите, не им плащат заплати, за да могат да си купуват скъпи коли. Щастлив ли е този човек, който прави това нещо? Не осъзнава ли, че ще плати цената за всяка проронена сълза на тези хора, които са останали гладни, не са могли да си сложат храна на масата, въпреки, че са го изработили?
Работите с големи устойчиви компании там, където правилата на цивилизацията важат. Не ви ли се иска да сте там, при тях?
Иван: Аз имам лична теория – живял съм в чужбина и никога не съм се усещал на място. Там, където има недостатъци и несъвършенства, освен проблем, това създава и много възможности. В България и има толкова голям вакуум, като например отсъствието на държавност, позволява някакви действия, които не изискват много инвестиция нито финансова нито в работа, за да имат реален ефект. Буквално ти самата можеш да направиш медия, която да променя мирогледа на хиляди хора. И реално погледнато, при нас, когато се изолираме от целия този външен фон, комуникираме предимно с чужбина и съществуваме по-скоро на международна сцена, изобщо не изглежда трудно правенето на бизнес тук. Особено в индустрия, в която бизнес етиката е на много по-високо ниво отколкото всичко останало. Но и няма как да игнорираме факта, че живеем в утопична среда, на фона на много неща в България.
Тази утопична представа ли е причината да се занимавате с благотворителност?
Иван: Знаеш ли в първия ни офис, водихме един много интересен разговор, който помня до днес. Говорихме си как в първия момент, в който имаме възможност ще се занимаваме с благотворителност, защото това е едно от нещата, които ни свързват. Парите не са ни фокус. По-скоро го има това детско желание, ако имаме сега едни средства, които можем да отделим, какво добро можем да направим с тях. Това е една такова даже понякога наивно любопитство.
Направо сте луди за връзване.
Иван: Да!
Ивайло: Общо взето нашето отношение към парите е просто покъртително ... (Смеят се).
Иван: Това наше любопитство води до това буквално всеки спечелен лев да отива по някакви направления и да видим какво ще се случи.
И какво се случва?
Ами, първото нещо, което направихме беше благотворителна фондация, още преди години. Тя е основана в Стара Загора, защото дамата с която я основахме там развиваше такава дейност. Правим много различни проекти за деца в нужда, хора със специални нужди и тежки медицински състояния. Много скоро след това, направихме безплатна IT академия в Пловдив. Целта ѝ беше да отвори вратата на IT индустрията за възможно най-много хора. Нашата индустрия е лъч надежда за по-добър стандарт за много хора у нас. Да не казвам една от малкото, където можеш да правиш добра кариера, да се развиваш, да си възнаграден за усилията и да имаш знания, които са приложими в много сфери. През последните четири години и фондацията и уеб академията са обезпечени от нас. Не сме имали финансова и кой-знае каква маркетингова изгода от това. Но знаеш ли, когато си легнеш и знаеш, че някой прави нещо за това общество, спиш една идея по-добре. Дори този някой да си ти и това, което правиш да не е нещо огромно. Спиш с една идея по-добре.
Ивайло: Аз за футбола да кажа. В един малък град в южна България ремонтираха стадиона по европейски проект. Често ходя там и синът ми играе футбол. Веднъж в един разговор треньорът на детския отбор ми каза: „Ще приключвам аз с това нещо, защото не става, не мога да събера достатъчно пари. Ходя, моля се на кой ли не, на някакви хора от местния бизнес, искам им някакви дребни пари, за да остане футбол в града. Да могат децата да продължат да тренират.“ Стана ми много тъжно: чисто нова база, дечица дето идват със желание и да не им се даде възможност да спортуват заради лакомията на възрастните. Казах му, че с удоволствие ще помогнем, ако можем, щом е за децата. Седеше и не можеше да повярва ...
Знаеш ли какво ми каза? „Аз ходя при някакви хора, които явно разполагат със средства и им казвам: Хайде да подпомогнем на отбора, това е все пак шанс на вашите деца и децата на вашите съграждани да спортуват! А те – „Ти луд ли си! Аз няма да ида на ваканция в Дубай, на теб ще давам пари!”. Започнахме да спонсорираме детския отбор оттогава. Всеки път като отида си говорим с треньора. Хората го разпитват какви сме ние, защо го правим това, каква е изгодата? Трудно им е да повярват, че изгодата е да видиш децата да спортуват и да им дадеш нещо, което да им остане. Но с такова мислене и то от хората, които трябва да дават пример на обществото, не знам докъде ще стигнем …
Иван: А най-голямата баскетболна аматьорска лига, се нарича „BGO Software Basketball League”. Tам играят 1000 души в 30 града. Най-голямата аматьорска лига по баскетбол. И това е най-фрапантното, че примерно академията в Пловдив с някаква минимална инвестиция минават 1000 души на година. Замисли се за тази бройка. От които сто, двеста започват да работят. Това е бонусът да си в България, ако искаш да се занимаваш и наистина да помагаш, е много достъпно и евтино. Ако искаш да оставиш следа, това е може би най-достъпното място, където можеш да го направиш. Стига да искаш да оставиш следа.
А не да прибереш следа.
Иван: Да, не да прибереш. То всичко се записва все някъде. Аз и наричам „карма точки“, не че го правим за това.
Как се виждате след 10 години?
Иван: Какво да ти кажа – малко на настроения е работата. Опитваме се да си правим дългосрочни планове, обаче има такива ежедневни предизвикателства… Това че една организация е голяма не я прави по-малко крехка и човек независимо в какъв стадий от развитието на бизнеса си се намира трябва да има предвид, че днес те има, утре те няма. Трябва с малко скромност, обрано, смирено да го раздаваш, защото успехът може да е временен. Много е важно да живееш с тази идея, а това ти помага да действаш внимателно и да не си правиш прекалено амбициозни планове.
Kakво е BraveBrand?