Няма друг род, в който жените да имат по-ключова роля за историята на България

За по-малко от седмица умират 4 000 души. Още десетки хиляди са поразени от токсичната мъгла, която пада над Лондон през 1952 г.

До 1961 година Георгиев се развива в кариерата на американското разузнаване без никой в София дори да го заподозре. Но необмислена постъпка на американски дипломат става причина Иван – Асен да бъде разкрит и осъден на смърт.

Историята на Тошко Гойлашки, служил в поделението в Елхово, когато мобилизирали полка му да участва в потушаването на Пражката пролет.

Професор Владимир Чуков анализира влиянието на произхода върху формирането на личностния и политически светоглед

Търговията на чужда самоличност носи милиони долари в Dark Web. Една статия, която обяснява основните опасности, които засягат всеки от нас. “Тъмната мрежа” или Dark Web, обединява хиляди дигитални платформи, които не се индексират от големите търсачки и изискват криптиран достъп. Тази мрежа е придобила зловещата репутация на глобална кибер среда за престъпници с най-различни намерения. 

Авторът на тази статия е личност, за която трябва да знаят възможно най-много хора. Визионер, чиито идеи изпреварват времето си. Архитект Трендафил Константинов Трендафилов е общественик рационалист от първата половина на ХХ век. През 1900 г. завършва архитектура и строително инженерство в Торино, Италия. Офицер в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

Президентът Тръмп не е като останалите американски президенти. Ако искаме да вникнем в логиката на разсъжденията и подходите му към сложни проблемни ситуации, трябва да се задълбочим в мисловния модел на неговия далечен предшественик, американски президент Андрю Джаксън /1829-1837/. Още с влизането си в Овалния кабинет, Доналд Тръмп постави неговия портет на стената. Той ясно заяви, че вижда себе си в лицето на деветия американски държавен глава.

Как „Ню Йорк Таймс“ вижда българското Черноморие през 1990 г. До днес, това е най-дългият текст, посветен на България в американското издание.

 Освен филм за един от най-смелите мъже в новата история на света, е и доказателство за това да се осмелиш да се срещнеш с бащите на историята.

През есента на 1982 г. един от най-влиятелните американски журналисти Джон Бъртам Оукс, племенник на издателя на „Ню Йорк Таймс” Адолф Оукс, получава задачата да публикува интервю с Тодор Живков. Текстът е особено интересен, не само заради темата на разговора, но и с оглед на факта, че това е едно от малкото интервюта на българския комунистически водач в американската преса.

Докато светът си задава въпроса „За колко време ще ни стигнат петролните залежи?”, почти никой не си дава сметка, че се движим към момент, в който изразходването на питейната вода на планетата, ще разклати целия свят. „Уискито е за пиене, водата  е нещо, за което трябва да се биеш”, е казал Марк Твен.

През 1936 г. неочаквано Сталин дава интервю на американския журналист Рой Хауърд. То се разглежда като знаково в навечерието на Втората световна война

За Йосиф Сталин са се изписали хиляди томове, правени са стотици документални филми. Решихме да представим на вашето внимание един слабо известен епизод от историята на журналистиката. Това е част от едно от малкото интервюта, които съветския диктатор дава за западно издание.  Сталин приема в Москва Рой Хауърд, президент на Scripps-Howard Newspapers. Стилът, с който Сталин посреща въпросите на американския журналист е много показателен за характера на съветския ръководител и начина, по който той вижда света три години преди избухването на най-големият военен конфликт в човешката история.

Проф. Андрей Пантев търси отговор на един въпрос, който надали си задаваме често. Но истината винаги се крие в кратките и очевидни въпроси. Както ще се убедите и от неговия анализ, специално за читателите на The BraveStories

Историята на първата жена-посланик в историята на САЩ

Драматичната история на един български учен, който попада в епицентъра на едно от най-зверските военни престъпления в историята на Втората световна война

Когато в една мрачна априлска утрин, на 1943-та година, авторитетният съдебен медик Марко Марков получава обаждане лично от директора на кабинета на министър-председателя Богдан Филов, той не предполага, че животът му ще бъде завинаги белязан от Гестапо и КГБ.