Провалът на принца на Марбея

Монзер ал-Касар

През май 2007 година, Монзер ал-Касар  каца в София и отсяда в хотел „Кемпински-Зографски”. Той провежда кратък телефонен разговор от личния си мобилен, който малко по-късно ще обърне живота му на 180 градуса.  Именно този телефонен разговор с двама негови близки сътрудници, дава основание на американските служби да задържат най-крупния търговец на оръжие в света. Eдна история, която много прилича на филмов сюжет, но е абсолютно реална.

Един слънчев и спокоен ден, около обяд, 61-годишният сириец Монзер Ал Касар посреща гости в суперлуксозното си имение в южна Испания.

Любезният домакин, облечен небрежно подканя приятелите си да опитат от хрупкавото агнешко, подправено с кисело мляко, докато възрастният му пудел Йоги весело върти опашка около масата, просейки с поглед поредната хапка месо. Сред гостите е и журналистът от „Обзървър” Арам Ростън, който с интерес слуша всяка дума на Касар. Той е един от малкото журналисти, които се доближават до печално известния търговец на оръжие.

По-късно Ростън ще напише в репортажа си, че в последните десетилетия този човек беше обвиняван непрекъснато в трафик на оръжие из цялата планета. Доклад на американския сенат го нарече „трафикант на оръжие, наркотици и терорист”; доклад на ООН го характеризира като един от „най-едрите контрабандисти в света”, а кандидатът на демократите за президент на САЩ през 2004 Джон Кери директно го посочи с пръст от трибуната на Сената с думите „Той е прословут терорист!”.

Реклама
Ledenika Banner .

Десетилетия наред Монзер се надсмиваше над всички тези твърдения и разиграваше както си поиска службите на десетки държави, доставяйки стотици хиляди автомати, ракети, самолети из целия свят…

Ако дори и една десета от всички обвинения срещу сириеца са истина, то той е истинският принц на контрабандата в света. От своята резиденция с 15 отделни постройки, проектирана като ренесансов дворец, Касар контролираше мултимилиардна империя, в която често гостуваха неговите бизнес партньори и клиенти от Колумбия, Ирак, Иран, Сирия…

video
Нямаше военен конфликт в последния четвърт век, от който Касар да не излезе по-богат и по-силен. Затова и във всекидневната стая на двореца му са закачени снимки, които напомнят на всеки допуснат до дома на сириеца кой всъщност е неговият домакин. На първата снимка се виждат Касар и сина на Саддам Хюсейн – Удай, убит при американската инвазия край град Мосул. Пред „Обзървъв” сириецът любезно обяснява, че двамата са се запознали докато Касар спонсорирал футболен клуб в Ирак.

На друга снимка Касар се усмихва до Хасан Аидийд – син на Фарах Аидийд, известния сомалийски диктатор, филмиран в „Блек Хоук Даун”. „Добър човек”, лаконичен е Касар пред „Обзървър”(между другото Касар е обвинен, че е доставял оръжие на сомалийците, с което е нарушил ембаргото). На следващото фото сириецът е щракнат до служителя на испанските служби Мустафа Тияс, а на друга до кънтри певецът Кени Роджърс.

На колегата от „Обзървър” най-силно впечатление прави прегръдката между Касар и Абу Абас, бивш лидер на Фронта за освобождение на Палестина, увековечена на снимка преди около 15 години в Южен Йемен. „Той е герой и да не сте посмели да го наричате терорист! Той е герой в очите на арабите…”, повишава глас Касар срещу колегата от „Обрзървър”.

Как може един единствен мъж да продава оръжие на контрите в Никарагуа и едновременно с това на аятоласите в Иран? На колумбийците от ФАРК и на бедняците в Сомалия?

Преди да стигнем до българската следа в неговото залавяне, нека погледнем по-детайлно към миналото на „Принца на Марбея”.

Самият Монзер ал Касар признава, че започва да се заминава с оръжие през 70-те години, когато правителството на Йемен, му поръчало определено количество, което е трябвало да бъде доставено от Полша. За целта Касар получава дипломатически паспорт. За сириеца обаче това винаги ще остане като „малка поръчка” или по-скоро „дребна работа” – няколко хиляди единици автоматични пушки и пистолети. Друга версия за вихрения старт на младия сириец е свързана с бурна любовна връзка със сестрата на бившия аржентински президент Карлос Менем.

Този факт придоби особено голяма актуалност, след като в края на 2001-ва година, аржентински съд повдигна обвинение срещу политика за нарушаване на оръжейното ембарго в Хърватия и Еквадор в началото на 90-те години.

Карлос Менем ще остане известен с неговия приятелски кръг от богати и влиятелни хора с добър вкус към жените. Самият Менем се ожени за бившата мис Вселена – чилийката Сесилия Болоко.

Третата версия за навлизането на Касар в бизнеса с оръжие е връзката му с разузнавателните служби на няколко държави. Доказателства затова се съдържат в книга на Джон Лофтъс и Марк Арънс, които позовавайки се на разсекретени документи и интервюта с десетки шпиони, твърдят, че Касар е дете на Ми-5 и ЦРУ едновременно.

Касар използва полско оръжие чрез посредници в държавната оръжейна компания „Ценрекс” за първите си оръжейни сделки. Oсвен за Йемен, той изнася за Босна и Хърватия (тук е и предполагаемата връзка на аржентинския президент в тези сделки). В документи за товарите на кораби и самолети са записани: захар, мляко на прах и чай.

Монзер е добре известен в България по няколко причини. Първо, той е бил един от най-крупните клиенти на „Кинтекс” преди падането на комунизма. Второ, използвал е многократно български транспорт за доставките си до различни конфликтни точки след идването на демокрацията и лично е посредничил в договори за десетки милиони.

През годините на Студената война, българската оръжейна индустрия калкулира печалби между един и пет милиарда долара годишно, пише в доклад на неправителствената организация  “Human Rights Watch”. След 1990-та година, износът продължава да работи, въпреки че много малка част от финансовите постъпления отиват в държавната хазна. Показателен факт за огромния износ на българско оръжие е, че едва 3% от продукцията на заводите Арсенал в Казанлък за 1997 година са за нуждите на българската армия.  През следващата година, „Арсенал” не произвежда нищо за местния пазар.

Четено в момента:  Екзекуция за български агент на ЦРУ

След идването на демокрацията у нас, частни български транспортни фирми стават едни от най-желаните партньори за оръжейни доставки. В същия доклад е отбелязано, че български самолети са използвани за крупни сделки с оръжие за Ангола, като особено силно се откроява името на „Еър София”, най-надеждният партньор за оръжейна контрабанда.

„Еър София” е била наемана, за да превозва оръжие до десетки дестинации от Африка до Южна Америка. Често самолети на компанията летят до Еритрея през 1998 г., като според “New York Times”, през юли същата година, българската карго-компания е разтоварила най-малко девет пъти само за една седмица. Един от самолетите на компанията е катастрофирал при загадъчни обстоятелства над столицата Асмара в малките часове на 17 юли 1998 г.

„Никой у нас не разбра за тази катастрофа. Както и за много други „инциденти” със самолети на „Еър София”, споделя бивш служител на МВР.

Оръжията, които „Еър София” превозва на борда на своите самолети не са само български, нито пък излизат винаги от български летища.

На 9 април 1995 г., транспортен самолет на компанията е задържан край Капо Верде, а при митническата проверка са открити сто тона оръжие, вероятно беларуско производство. Крайната дестинация на самолета е трябвало да бъде Еквадор, който няколко седмици по-рано е влязъл в поредния си пограничен конфликт с Перу.

Оръжейни търговци, свързани с България играят основна роля във въоръжаването на армията в Бурунди, докато страната се намира под ембарго продължило три години (от 1996 до 1999 г.).

Най-драматичният случай на задържан самолет с контрабандна стока е от февруари 1998 година, когато самолет с българско оръжие каца за презареждане в Лагос, след като е излетял от Бургас два дни по-рано. Преди приземяването си в Нигерия, неизвестно количество автомати и гранати са разтоварени в Буркина Фасо.

Най-сериозното провинение на българските оръжейни търговци е свързано с хуту-милициите, едва една година след зверското клане от тяхна страна над сънародниците им тутси в кървава гражданска война в Руанда, отнела 800 000 живота за по-малко от 100 дни. „Амнести интернешънъл” и британския телевизионен канал „Карлтън” твърдят, че неизвестен брой самолети са доставили оръжие за паравоенни формирования на „хуту” в Заир в началото на 1995 година. Изходната точка на канала за трафик е била от Пловдив и Бургас, а крайната цел – град Гома в Заир.

Правителството в София отрича обвиненията в официално изявление, което гласи: „България не е нарушила своите международни ангажименти и не е доставяла оръжие и амуниции, нито на правителството в Руанда, нито на бунтовниците в страната”.

Разбира се, тази позиция е последвана от опровержение на Междуведомствения съвет по въпросите на ВПК. В него се преповтаря официалната позиция на правителството, че като съучредител на Васенаарската договореност България прилага един от най-строгите режими за експортен контрол върху търговията с оръжие и “усилията на правителството в тази област са високо оценени в изявления на официални представители на редица страни, включително Държавния департамент и посланика на САЩ в нашата страна”

Въпреки позицията, специалния орган на ООН за разследване на геноцида в Руанда(UNICOI), започва да се интересува от ролята на „Кинтекс” в събитията след кръвопролитието.

Тя насочва интереса си към българската компания, след като британската телевизия показва запис със скрита камера на представители на „Кинтекс”, които преговарят с мнима английска посредническа компания(репортер под прикритие на телевизията) за доставка на оръжие за Руанда. „Това беше първоначален контакт, който не доведе до последващи действия”, гласи официалния български отговор до международната анкетна комисия.

Експертите на UNICOI обаче не спират дотук. През 1996 година, по официален път те искат информация от египетските власти за два украински самолета, пренасящи 30 тона муниции, за които се предполага, че са излетели от България и са кацнали в Киншанса с междинно приземяване в Египет. Единият от тях се разбива на летището в Киншанса в нощта на 5-ти юни след като разтоварва оръжието. Египет обаче изпраща официален отговор, че подобен инцидент не е бил регистриран. След две години международните наблюдатели от Организацията на обединените нации повдигат отново въпроса за български оръжейни доставки, този път на ракети „земя-въздух” за Руанда. През 1999 година, кабинетът в София отговаря, че „случаят все още се разследва, а резултатите ще бъдат изпратени на генералния-секретар на ООН”.

Сходна ситуация се наблюдава и по отношение на българските оръжейни доставки за Уганда. През 1998 година за държавата заминават десетки танкове Т-55 на стойност около 40 милиона долара.

Каква е ролята на Монзер ал Касар в тези сделки остава неясно. „Той работеше тук и като посредник, и като купувач на оръжие”, разказва в неофициален разговор бивш служител на български служби. Не само бизнес делата свързват „Принца на Марбея” със страната ни. В България се дипломира неговият брат, който завършва стоматология.

През май 2007 година, Монзер каца в София и отсяда в хотел „Кемпински-Зографски”. Той провежда кратък телефонен разговор от личния си мобилен, който малко по-късно ще обърне живота му на 360 градуса.  Именно този телефонен разговор с двама негови близки сътрудници, дава основание на американската Федерална агенция за борба с наркотиците да задържи сириецът само месец по-късно в Испания.

„Днес беше арестуван Монзер ал Касар, международен търговец на оръжие. Той е обвинен в конспирация за продажба на оръжия на стойност милиони долари на чуждестранната терористична организация „ФАРК”. Тези оръжия са предназначени за убийствата на американски граждани в Колумбия” – гласи официалното съобщение на прокуратурата в Ню Йорк, което се разпространява до медиите в цял свят на 7 юни 2007 година.

video
Великият търговец на оръжие се оказва изигран. Той е подготвял сделка за голямо количество оръжие, предназначено за колумбийските терористи от ФАРК. Само, че всички преговори се оказват една майсторски измислена постановка, а „клиентите” са агенти под прикритие на DEA.
Четено в момента:  Тръмп, Андрю Джаксън и „Сделката на века“

Всичко започва през февруари 2006 година, когато по електронен път, група „представители” на ФАРК се свързват с Касар. В продължение на една година се разменят имейли, провеждат се телефони разговори, организират се срещи, на които се договаря огромно количество автомати, гранатомети и ракетни системи „земя-въздух”.

В рамките на сближаването между Касар и мнимите клиенти, сириецът се хваща на въдицата, която ще го вкара в затвора. Той приема с разбиране подмятането на американските агенти под прикритие, че с тези оръжия ще бъдат атакувани американски граждани и хеликоптери на територията на Колумбия.

– „Искаме няколко тона пластичен експлозив С-4”, казал единият агент.

– „Това не е проблем. Мога да ви изпратя и експерти, които да ви обучат как се използва по-ефективно”, уверил Касар.

Сириецът също така обещава да изпрати и хиляда души, които да се включат в борбата на ФАРК срещу американските военни в Колумбия и предоставя план на кораб, с който стоката ще бъде превозена.

Тези оферти са достатъчни за обвинителния акт на американските прокурори и те започват да действат. Но преди това, DEA превежда 400,000 долара в банкова сметка на Касар, което окончателно убива съмненията в решимостта на клиентите да получат оръжията.

Монзер е задържан от испанската полиция на летището в Мадрид, заедно с двамата си бодигардове, а в същия момент в Букурещ са арестувани палестинецът с полско гражданство Тарек Муса ал Гази и чилиецът Луис Фелипе Морено Годой: „Фелипе и Гази трябваше да купят ракети земя-въздух от Румъния на стойност 7,8 милиона долара”, казва близък до румънското разследване:„Колумбийците поръчаха на групата на Касар 8000 автомата, 120 гранатомета, 2400 ръчни гранати и тонове пластичен експлозив C-4”, разкрива румънски източник.

От последващата информация в румънската преса за арестите в Букуреш, става ясно, че агенти под прикритие са били готови с 50 различни плана за арест на сътрудниците на Касар: „Хората на Касар се държава професионално и беше много трудно да бъдат следени. Те сменяха различни хотели, докато се установят в „Каро” и „Ербасо”, разкрива полицейски източник пред румънските медии.

На 20 ноември 2008 година, в Ню Йорк, Монзер ал Касар, човекът, за който бяха чували всички служби в света беше осъден по следните обвинения: конспирация за убийството на американски граждани, американски военни, конспирация за експорт на ракети „земя – въздух”, конспирация за предоставяне на материална помощ на „Фуерцас Армадас Револусионариас де Колумбия”/ФАРК/.

„Тази присъда прекъсва възможностите на Монзер ал Касар да командва своята глобална оръжейна империя, която въоръжава и финансира терористични организации от десетилетия”, казва с видимо задоволство един от шефовете на DEA – Мишел Леонхарт.

Тоест, самият акт, че Касар е тръгнал да продава оръжие на ФАРК не е толкова осъдителен, колкото фактът, че той го е правел с пълното съзнание, че с неговата стока ще бъдат убивани американски граждани. Именно в това се крие провала на принца на Марбея.

Касар получава 25 години затова, че е планирал контрабанда на ракети, с които да бъдат сваляни американски самолети. Към тази присъда трябва да добавим още 15 години за помагачество на чуждестранна терористична група и 20 години за пране на пари.

Няколко месеца по-късно по същата схема е арестуван и руският търговец на оръжие Виктор Бут. По ирония на съдбата, американски агенти под прикритие отново се представят за членове на ФАРК и задържат Бут в Банкок. Обвиненията срещу Бут са сходни като тези срещу Касар.

Все пак успя ли Монзер да достави българско оръжие на ФАРК?

От близо десет години активистите на терористичното звено Революционни въоръжени сили на Колумбия (ФАРК) биват въоръжавани от 27 държави от Европа и света, сред които България, Китай, Румъния, Русия, САЩ, Венецуела и други, оповестиха източници от колумбийските правителствени сили, цитирани от информационната агенция Меркопрес.

Силите за сигурност на Колумбия базират информацията си на разкритите през последното десетилетие в страната оръжейни депа и скривалища, както и открити и конфискувани оръжия в тренировъчни лагери на терористите.

След като тези данни бяха направени публично достояние на страниците на най-четения ежедневник в страната, „Ел Тиемпо”, правителството в Богота призова за съдействието на горепосочените държави, за да бъдат разкрити каналите, по които се извършва трафика на оръжия. Според информацията оръжията пристигат във ФАРК, в замяна на доставки на наркотици, най-вече кокаин, за тези държави.

Използвани източници:

Meet the ‘Prince of Marbella’ – is he really supporting Iraq’s insurgency? – Aram Roston for “The Observer”, Sunday 1 October 2006

Bulgaria: Money Talks – Arms Dealing with Human Rights Abusers; Human Rights Watch, Bulgaria: Money Talks – Arms Dealing with Human Rights Abusers, 1 April 1999. D1104. Online. UNHCR Refworld, available at: http://www.unhcr.org/refworld/docid/3ae6a7f80.html  [accessed 22 January 2009]

See, for example, “Portugal: Cape Verde Holds Bulgarian Cargo Plane,” Reuters, April 10, 1995;

“Cape Verde Still Holds BulgarianPlane With Arms,” Reuters, April 18, 1995; Stephan Krause,

“Cape Verde Holds Bulgarian Cargo Plane,” RFE/RL Newsline: OMRI Daily Digests, April 10, 1995; and BTA News Agency (Sofia), April 10, 1995, in BBC Monitoring Service: Central Europe and Balkans, April 11, 1995.

“Bulgarians Say Detained Arms are Not Bulgarian,” RFE/RL Newsline: OMRI Daily Digests, April 11, 1995.

U.S. ANNOUNCES ARREST OF INTERNATIONAL ARMS

FOR CONSPIRACY TO KILL AMERICANS AND RELATED TERRORISM CHARGES, United States Attorney Southern District of New York, June 8, 2007  

Беше ли ви интересно?

Оценете тази история

Рейтинг / 5. Гласували

След като харесвате нашите истории...

Последвайте ни в социалните мрежи!