Ако има бъдеще, то несъмнено е във Вас

Писмо до бъдещето от пастор Иводор Ковачев, капелан на Централния Софийски затвор и на ЗО „Казичене“.

„Е, накрая пътят ми завърши или по-точно започна пред бариерата на Затвора-София. Няма страшно, не пребързвайте със заключенията, всичко е под контрол! Озовах там, не като „жител“, а като душегрижител!“

Сложих това заглавие не защото ние не сме си свършили работата както трябва, но със сигурност, защото не сме я довършили. Всъщност, това е нормално. Така е устроен животът – да предаваме нашите постижения и висоти на вас, които да ги вземате и това да е вашата база, за ваши висоти… Ние ще сме се провалили, ако нямаме наследство, което да ви предадем, а вие – ако не ни надминете!

Още от малък знаех, че искам да работя с хора. Обичам хората. Обичам да ги наблюдавам, да общувам с тях. Обичам да им помагам с това, което на мен ми е дадено, а на тях им липсва! Може да ви се стори смешно, но като дете завиждах на сервитьорите, които обслужваха хората по масите в заведенията. Наблюдавах ги и си мислех, че искам и аз да съм по всяко време на разположение, ако някой има нужда от мен.

По-късно, когато пораснах разбрах, че не толкова сервитьорската професия ме привличаше, а желанието ми да снабдявам човешките потребности. Може би, затова след време записах криминална психология в университета, насочвайки се с това към точно определен контингент хора със специфични нужди, а накрая завърших богословие.

Може би се чудите каква е връзката? Има я и е голяма! Осъзнах, че за да служа добре на уникалното и сложно творение „човекът“, ще трябва да се запозная първо с Твореца.

Е, накрая пътят ми завърши или по-точно започна пред бариерата на Затвора-София. Няма страшно, не прибързвайте със заключенията, всичко е под контрол! Озовах се там, не като „жител“, а като душегрижител!

Изучавайки творението „човек“ аз стигнах до Твореца и изучавайки Него разбрах нещо, което винаги ми беше убягвало, а и както забелязвах, убягва на много мъдри хора, които също се занимават с човешката душевност.

Ето какво разбрах. Изначалният Му план за нас хората никога не е бил несъвършен. Никога не е бил с намерение един ден да създаваме учреждения наречени затвори, сиропиталища или поправителни домове. Именно затова е заложил във всеки от нас „софтуер“ наречен Ценностна система или както някои го наричат – Съвест.

Това, което аз видях е: няма как да имаме добре развит софтуера „Съвест“ и в същото време да препълваме затворите и да изоставяме децата си. И също така, няма как да градим поправителни домове и да посягаме на притежанията на ближния си, и да имаме възвишена Ценностна система.

Трябва да изберем!

Това, което аз видях и продължавам  да виждам е, че хората, които престъпват съвестта си, и пренебрегват тихия и нежен глас на съвестта си, се нуждаят да се върнат към изначалния модел, който Твореца е заложил в тях.

Някой си мъдрец беше казал, че Твореца е създал човешката душа и тя не намира пълен покой и удовлетворение, докато не се съедини отново с Него. Също така Сартър споделя, че според него всеки човек има дупка в душата си точно с размера на Бог, но всеки се опитва да я запълни с каквото може…

Ето го и посланието ми към вас, в което е моята надежда:

Не се опитвайте да търсите удовлетворение във временните неща, защото го няма там. Доверете се на Твореца, че ви е направил с празнина в душата, която не се запълва с нищо друго освен с Него! Потърсете Го във време на нужда и Той ще ви насити. Само се протегнете към Небето и прошепнете „Помощ!“

Повярвайте ми, знам за какво говоря!

Стоял съм в една стая с възможно най-трудните и жестоки хора. Знам, че бихте ги осъдили и може би с право, но също знам и как техният зов Нагоре, да, точно техният, чийто зов може би, според вас, не заслужава да бъде чут от Небето, получава внезапен отговор. Привилегия е за мен да видя сълзи в очите им и да усетя мекота в сърцето им, което не е трепвало дори и при изключително тежки и рискови ситуации.

Ето това, всъщност е отговорът, от който се нуждаем всички – да извикаш към Твореца „Помощ, прости ми!“ и да разбереш, че на пръв поглед е действие на слабост, като това, как предизвиква миг на Сила, която възстановява всичко счупено в теб. Също така заменя нуждата ти от „временния адреналин“ с някаква Вечност, покой и удовлетворение. В крайна сметка разбираш, че дупката е запълнена точно с това, с което трябва…

Не случайно Божият Син беше наречен Спасител. Всъщност, Той може да е Спасител само на тези от нас, които се чувстваме изгубени и в отчаяна нужда да бъдем спасени. Мисля, че всички ние човешките същества, ако сме до край откровени със себе си, ще признаем, че попадаме в тази категория.

Велики учени и Нобелови лауреати, като Исак Нютон, Блес Паскал, Жан-Жак Русо, Луи Пастиор, Томас Едисон и много други са направили подобно признание и споделят в дневниците си подобно преживяване, което описах по-горе.

Пиша това, защото вярвам, че това е едно много добро начало на живот за всеки човек. Това е правилното начало на кариерата ви, на семейния ви живот, начало на едно цяло, различно, ново поколение, от което сте вие самите.

Ето на това стъпете!

Ето за това се огледайте!

Намерете примери за вяра и смирение някъде около вас!

Следвайте ги!

Ако не ги намирате лесно, постарайте се по-усърдно!

Не се отказвайте!

Ако въпреки усилията ви отново не намирате удовлетворяващи примери, ВИЕ БЪДЕТЕ ТОЗИ ПРИМЕР!!!

Защото вашето поколение ще оцелее не като следва примери на плътската сила и арогантност, а като издигне герои на вярата и смирението, които не се спират пред никакъв провал и тъмнина, но ги променят!

ЗАЩОТО…ВИЕ СТЕ ПРОМЯНАТА!!!