В дните на отровната мъгла

За по-малко от седмица умират 4 000 души. Още десетки хиляди са поразени от токсичната мъгла, която пада над Лондон през 1952 г.

Представете си да се събудите в 8 сутринта, с усещането, че нещо не е наред. Когато дръпнете завесите да осъзнаете, че навън все още е тъмно, въпреки че вече би трябвало да е ден. Дори и на обяд градът все още да е в отровната прегръдка на тъмната, гъста, токсична мъгла, която погубва хиляди животи за по-малко от четири дни.

Това е историята на най-смъртоносния смог в историята на човечеството.

В първите години след края на Втората световна война, лондончани започнали да използват все повече въглища с ниско качество. Aнтрацитните въглища били предназначени за износ, така че по-нискокачествените лигнитни, се превърнали в единствената суровина, която била достъпна за индустрията и домакинствата.

Реклама

Декември започнал с по-студено време от обичайното. В нощта на 4-ти срещу 5-ти над града се настанил антициклон, който донесъл абсолютно безветрие. „Сякаш въздуха застина. Нямаше дори и минимален полъх”, спомня си Джон Уилкинс, който тогава е на 21 години – „Все едно някой сложи похлупак над града ни. Похлупак от студен въздух, който беше притиснат от по-затопления слой над него”.

video

За часове дневната светлина изчезва. Един съвременник си спомня, че човек не можел да види ръката пред очите си. Движението по улиците става невъзможно. Властите палят огън, за да обозначат границите между улиците и тротоарите, а движението се регулира със запалени факли. Хората не могат да намерят пътя до домовете си.

Четено в момента:  Жените, за които България беше целият свят

С всеки изминал час лондончани осъзнават, че природата им изпраща знак. Мъглата влиза в домовете им, като дух, който се промъква през процепите на вратите, дори ключалките. Транспортът блокира напълно. Хората трябва да стигнат сами до препълнените болници. Метрото е единственият вариант, но не може да побере всички. На станция „Стратфорд“/Central Line/ над 3 000 души се редят на опашка за билети.

Улиците са пълни с хора, които се лутат като слепци. Стотици така и не получават помощ. 

„Вървяхме в тъмнината. Напред, в нищото. Не можехме да спрем, защото това беше далеч по-опасно. Във всеки момент можеше да бъдеш пометен от кола, която е изгубила границата между улицата и тротоара. В крайна сметка стигнахме до Кингстън в пет сутринта. Погледнах към лицето на годеника си – беше абсолютно черно. Беше студено, мъглата носеше студа със себе си. Имах вълнен шал, който беше жълт. Сега беше черен. Носът ми също. Всичко беше толкова мръсно“, продължава разказът на Барбара Фюстър.   

Смогът се оттегля на четвъртия ден, така, както и идва – внезапно. С първия полъх на вятъра, който чисти токсичната мъгла. Цяла Европа е в шок от броя на загиналите. В следващите седмици статистическите данни, събрани от здравните заведения на града, разкриват смъртоносен характер на бедствието – броят на смъртните случаи сред децата, възрастните и хората, страдащи от респираторни заболявания, е достигнал 4 хил. души.

Реклама

Още около 8 хил. души умират през следващите месеци. Правителството на Чърчил е разтърсено из основи. Цялата трагичност на ситуацията е описана в един от епизодите в първия сезон на сериала на Netflix „The Crown“. 

video

Големият смог в Лондон от 1952 година е поводът, който накарал много хора в Европа да променят отношението си към замърсяването на въздуха. В следващите години се приемат закони, които забраняват напълно използването на въглища и дърва за битово отопление. Затварят се стотици фабрики. 

Четено в момента:  С консерви „Русенско варено” на война

Това е един от най-важните епизоди в историята на човечеството. Но случващото се в много градове на Европа в днешно време показва, че тези зловещи уроци, може би са забравени. 

Беше ли ви интересно?

Оценете тази история

Рейтинг / 5. Гласували

След като харесвате нашите истории...

Последвайте ни в социалните мрежи!