Стоян Михайловски е един от най-образованите български интелектуалцци, политици и общественици. Той е легендарен журналист, в чието творчество неизменно присъства темата за морала в обществото.
През есента на 1982 г. един от най-влиятелните американски журналисти Джон Бъртам Оукс, племенник на издателя на „Ню Йорк Таймс” Адолф Оукс, получава задачата да публикува интервю с Тодор Живков. Текстът е особено интересен, не само заради темата на разговора, но и с оглед на факта, че това е едно от малкото интервюта на българския комунистически водач в американската преса.
Докато светът си задава въпроса „За колко време ще ни стигнат петролните залежи?”, почти никой не си дава сметка, че се движим към момент, в който изразходването на питейната вода на планетата, ще разклати целия свят. „Уискито е за пиене, водата е нещо, за което трябва да се биеш”, е казал Марк Твен.
„Тя, демокрацията, е цвете, което вирее само на богата, плодородна почва. Не на камънак, не на пущинак“
— Приказваме за демокрация, за работа, за свобода. Демокрацията е голям лукс, господин Памукчиев. Много голям лукс. Тя, демокрацията, е цвете, което вирее само на богата, плодородна почва. Не на камънак, не на пущинак. Демокрация в Африка няма. Пустинята ражда пясъци и камъни. Тя не ражда хляб.
През 1936 г. неочаквано Сталин дава интервю на американския журналист Рой Хауърд. То се разглежда като знаково в навечерието на Втората световна война
За Йосиф Сталин са се изписали хиляди томове, правени са стотици документални филми. Решихме да представим на вашето внимание един слабо известен епизод от историята на журналистиката. Това е част от едно от малкото интервюта, които съветския диктатор дава за западно издание. Сталин приема в Москва Рой Хауърд, президент на Scripps-Howard Newspapers. Стилът, с който Сталин посреща въпросите на американския журналист е много показателен за характера на съветския ръководител и начина, по който той вижда света три години преди избухването на най-големият военен конфликт в човешката история.
Проф. Андрей Пантев търси отговор на един въпрос, който надали си задаваме често. Но истината винаги се крие в кратките и очевидни въпроси. Както ще се убедите и от неговия анализ, специално за читателите на The BraveStories
„Месторождението му е Кипровец – едно село в неговата родина България. Това се доказва от собствените му твърдения в документи, някои от които са излезли изпод неговата собствена ръка. Така например, в един свой доклад до император Карл VI с дата 16-ти юний 1716 г. той сам казва, че е българин;
Същото нещо той твърди в една негова релация от 1697 г., трети документ е Императорската диплома за благородничеството на Пеячевците от 10-ти юлий 1712 г.; четвърто потвърждение има в семейната хроника на графовете Пеячевич и пето – в мемоарите на граф Йосиф Пеячевич.
Драматичната история на един български учен, който попада в епицентъра на едно от най-зверските военни престъпления в историята на Втората световна война
Когато в една мрачна априлска утрин, на 1943-та година, авторитетният съдебен медик Марко Марков получава обаждане лично от директора на кабинета на министър-председателя Богдан Филов, той не предполага, че животът му ще бъде завинаги белязан от Гестапо и КГБ.
Когато плавате с кораб по море, колкото повече се отдалечавате от брега, толкова повече се връщате към момента на Съзиданието на света. Изчислено е, че средната възраст на водата в открития океан е около 300 милиона години. Така, че тази същата вода, която вие преминавате и дори може да докоснете, е била там още по времето на динозаврите.
Малко хора, могат да се похвалят с живот преливащ с предизвикателства и изпитания. Когато човек се бори за живота си, няма задръжки. Учила съм международна журналистика и именно знанията в тази област бяха успешно употребени да спася собствения си живот и да получа своя втори шанс.
До болка познатото „Цариградско шосе”. Най-големият булевард не само в София, но и в България. Автомобили, рейсове, камиони – голяма част от потока към Южна България. Нищо ново, казвате си, вие. В страни от пътя обаче, сред дърветата, има нещо, за което вероятно много от вас са чували, но малцина са виждали. Всъщност, това е нещо, което не може и да видите, ако случайно кривнете от Цариградско. Защото ще стигнете до една сграда, която крие много интересни истории.
От първите редове – със зловещите среднощни удари по външната врата от агентите на тайната полиция, до последната страница на книгата си, Манал ал-Шариф грабва вниманието и държи читателя в постоянно напрежение. Този невероятен трилър обаче не е плод на фантазията, а изстраданият автобиографичен разказ на една съвременна саудитска жена, родена в самата люлка на исляма – свещената Мека.
