Роки Марчиано: История за две погребения

Загива с безцеремонността, с която е повалил толкова много противници на ринга – внезапно, с гръм и трясък, в една царевична нива насред Америка, само месец след като на Луната за пръв път е стъпил човек.

В лятната привечер на 31 август 1969 г. Роко Франсис Маркеджано, познат на света като Роки Марчиано, се качва на едномоторната „Чесна“ на чикагското летище „Мидуей“, за да поеме към Де Мойн, Айова.

С него са пилотът Глен Белц и двайсет и две годишният продавач на застраховки Франк Фаръл, който е помолил шампиона да присъства на откриването на стек хауса му в Де Мойн същата вечер. Това трябва да е ранно празненство по случай четирeсет и шестия рожден ден на Марчиано, който е на следващия ден, когато шампионът планира да долети обратно до Флорида, за да го отбележи със семейството си. Пътуването, подобно на голяма част от странстванията на Марчиано след оттеглянето му от ринга преди тринайсет години, е спонтанно и решено в последната минута като услуга към приятел – чикагския гангстер, който е и чичо на Фаръл.

Роки се чувства добре. Подготвя няколко бизнеса, сред тях са спа център и верига от ресторанти за спагети. Наскоро е свалил двайсетина килограма, като се е отказал от питателната италианска храна, с която е пирувал след оттеглянето си. Америка се е променила, вече не е онзи черно-бял свят от петдесетте, когато са най-силните му години; преживяла е калейдоскопското лято на Уудсток и Зодиакалния убиец (Сериен убиец, който действа в Северна Калифорния в края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век, известен още и като Зодиака. – Бел. ред.)

Боксът вече не съперничи с бейзбола за любим спорт на нацията. Мохамед Али, безочливият непобедим шампион от тежка категория, когото повечето спортни журналисти упорито продължават да наричат Касиус Клей, е лишен от титлата си заради отказа да постъпи в армията и да се бие във Виетнам. „Аз с Виет Конг не съм се карал“, гласи крилатата му фраза.

Макар Марчиано да е от заглъхваща епоха, от наглед по-невинни времена, той все още е разпознаваема личност, единственият непобедим шампион от тежка категория в историята, с четиресет и девет победи от четиресет и девет мача, като четиресет и три са с нокаут. През 1965-а, докато записват албума си Rubber Soul, Пол Маккартни и Джон Ленън от „Бийтълс“ говорят за телевизионното интервю с Роки, което са гледали предната вечер.

Четено в момента:  Йонми Парк: Бягството на една севернокорейка към свободата

– Той беше голям боец – казва Пол.

– На какво го отдаваш, Роки? – пресъздава интервюто Джон. – На тренировките.

– Бях в добра форма – включва се и Пол.

Роки се гордее с формата си и с мястото, до което го е отвела. „Има ли нещо по-хубаво от това да ходиш по улицата на който и да е град и да знаеш, че си шампион?“, пита той. Два дни преди самолетът му да отлети от Чикаго, един задъхан читател на „Чикаго Трибюн“ се обажда в редакцията, за да каже, че е видял Роки да тича по плажа покрай езерото Мичиган.

video

По време на закуската в хотел „Континентал“ Роки споделя пред репортер, че е бил в града, за да снима телевизионна реклама и да види един млад боксьор в тежка категория. Разговорът се обръща към двама млади боксьори. Имат талант, казва Роки, но се пита дали изпитват онзи глад.

„Като момичета са и двамата – обяснява той. – Не разбират, че боксът трябва да ти стане нещо като религия. Вярваш в себе си, вярваш в това, което е трябвало да направиш. Не го забравяш и за минута. Сетне стигаш донякъде, мислиш за онова, през което е трябвало да преминеш, и си казваш: „Струваше си, всичко си е струвало“.

Малката „Чесна“ поема на запад в мрака, право към зараждащата се буря над Централна Айова. Белц е неопитен пилот, необучен да лети по прибори, и с едва трийсет и пет часа нощни полети. Понеже горивото привършва, той решава да се отклони към малко летище край фермерското градче Нютън на петдесетина километра източно от Де Мойн. В осем и петдесет вечерта Белц се свързва с контролната кула в Де Мойн, за да съобщи, че самолетът се е оказал в облачен капан и моли за напътствие от радара, за да намери летището. Няколко мига по-късно докладва, че е пробил облаците и вижда летището.

Четено в момента:  Райко Алексиев: Да бъдеш "Враг на народа"

Подготвя се за кацане.

Започва от север спускането към пистата и само на трийсетина метра от земята Белц отново изчезва в ниските облаци. Трийсет и една годишната фермерска съпруга Колийн Суортс чува бръмченето на малък самолет и излиза навън, за да погледне. Самолетът изглежда като увиснал точно над къщата и. Светлините му проблясват сред мъглата. Машината отново изчезва, а после жената чува ужасен трясък.

Самолетът уцелва самотен дъб насред царевичната нива на Хенри Айландър и крилото му се отчупва. Осакатеният корпус се плъзга още осемдесет метра, изсипват се останки и телата на Белц и Фаръл, а накрая засяда в напоителен канал. Потрошеното тяло на Роки е премазано под изкривената предница на машината. В черепа му е забита метална отломка. Тримата мъже са загинали на място.

Смъртта на непобедения Роки Марчиано стъписва света. „Започвайте да броите, той ще се изправи – пише спортният журналист от „Лос Анджелис Таймс“ Джим Мъри. – Мнозина от нас днес си мечтаят да имаше достоен рефер в царевичната нива в Айова.“

На сутринта след катастрофата нюйоркският докер Кармин Винго се буди и не вярва на новината. През 1949 г. Винго е победен от Роки в един особено кървав двубой в „Медисън Скуеър Гардън“, който го оставя в кома, прекратява обещаващата му боксова кариера и го осакатява завинаги.

„Нищо не помня от онзи бой – признава Винго. – Но помня Роки. Беше свестен човек.“


Откъс от книгата „Непобеденият Роки Марчиано“, която излиза на български под знака на издателство „Premium Books“

Беше ли ви интересно?

Оценете тази история

Рейтинг / 5. Гласували

Вашата оценка е важна за нас.

След като харесвате нашите истории...

Последвайте ни в социалните мрежи!