Мисията на българската столица

Sofia in 1937 cover

Авторът на тази статия е личност, за която трябва да знаят възможно най-много хора. Визионер, чиито идеи изпреварват времето си. Архитект Трендафил Константинов Трендафилов е общественик рационалист от първата половина на ХХ век. През 1900 г. завършва архитектура и строително инженерство в Торино, Италия. Офицер в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

От 1921 до 1924 г. е началник на архитектурен отдел при Министерство на обществените сгради и пътищата. През 1936 – 1944 г. е общински съветник към Столична община. Член е на италианския комитет за урбанистика и член-кореспондент на неговото списание. Почетен член е на Института за стопанска рационализация. През 1937 г., за изданието на столичната община „Сердика” архитект Трендафилов развива визията си за бъдещето на София. Текстът носи убеждението, че идеята му за развитие на столицата е възможна. Днес думите му звучат като утопия.

Големи са основните фактори, които обединяват българския народ: това са неговата хомогенност, неговият общ език, неговата православна вяра, липса на класово различие, земделско-стопанската  структура, привързаността му към държавата и царската династия.

Типичен пример на това обединение е всенародният интерес в изграждането на Престолния ни град. Нему се възлага да изпълни високата мисия, която историята е определила на българската нация.

Реклама
Ledenika Banner .

Тази мисия е преди всичко всемирна и хуманитарна . Тя ще може да се изпълни, понеже са налице положителните начални условия за осъществяването на тази мисия:

Щастливо климатическо положение на града, като център между трите морета: Бяло, Черно и Адриатическо и голямата река Дунав; мястото, между които съдбата е предопределила българския народ.

Благодатните последствия, които това географическо положение има върху сформирането на Българския народ, който може да развие полезно своите физически, морални и духовни способности, като ги издигне на една висша национална синтеза над всички славянски народи.

Четено в момента:  Денят, в които Живков поговори с „Ню Йорк Таймс”

Пълното равновесие, което той може да запази между физическите, моралните и духовните си качества, като задържа здрави тялото и душата на народа, нещо което му позволи да следва другите културни народи към възхода на новата всемирна цивилизация.

София има големи предимства, защото като седалище на православната вяра , е дълбоко хуманна в своята всемирност, защото можа да издържи и победи пет-вековното варварско иго, без да се подаде на процеса на погърчване и потурчване.

Защото можа да устои на разложителните политико-социални влияния и спаси народа от варваризиране, защото най-подире можа да изгради държавата си в една хармонична културна постройка.

Центърът на София в края на 30-те години на миналия век. Архив: „Стара София“

Тази именно София, която е  преживяла вековете с различни съдбини, която във високо терасните поселения, дъно на някогашното езеро, сгушена около топлите източници на минералните води, разстилана  и прибирана , според промените на съдбата си, в по-голяма или по-малка площ, но всякога храбро защитавана от своите горди синове, запазила и сега първобитието си, днес разстила клонките на своя балкански венец от Витоша до Люлин, от Лозен до Стара планина – има да изпълни великата, бъдеща мисия на българския народ.

Тя, както гласи девизът й, трябва да остане вечно млада, запазила своето очарование, тя трябва да бъде живущия град на българската душа, трябва в най-скоро време да се възроди със своята модерност, в нея трябва да пребъде красотата, силата и устрема на бъдещето, и пред нас трябва винаги да стои царствения образ на цялостната София, да изтръгва възхищенията ни, от които да блика енергия за постижението на националния ни идеал.

Тя трябва да може да ни развълнува, да ни учи, да ни обединява, да ни печели симпатиите на чужденците. София трябва да е живототрептяща от вяра, надежда и милосърдие, всеки, който я види да може да изпълни очите си със сълзи на възхищение.

Четено в момента:  Интервю със Сталин

София трябва да стане царствен град на творческата цивилизация, да расте по едрите линии на един програмен план, съставен от един български гений, със своите: обширна и смела система на международни и местни съобщения, пътища, ж.п. линии, паркове и сгради, които да поставят основите на бъдещите и големи функции, за изпълнение на историческата и мисия.

Retro Sofia

Площад „Света Неделя“ в края на 30-те години на миналия век. Архив: „Стара София“

Структурата на града трябва да се революционизира и функционализира, в нея трябва да намерят най-доброто развитие всички национални дейности: наука, техника, изкуство, занаяти, индустрия.

За разработването на един такъв грандиозен план, трябва да се привлече и привърже израсналото вече наше инженерство, архитектура, градоустройство, строителство, художество и хигиена.

На съобщенията и на живота трябва да се дадат нови насоки, които да възбудят творчески енергии, разходваните средства не трябва да се жалят, за тях трябва да помогне и държавата, защото тия разходи ще ни бъдат повърнати стократно, в близкото бъдеще: силата и духа на България ще изградят Нова София, както столиците на другите държави се изграждат с общите национални средства.

Пловдив  е град на хармоничните зеленини, на слънцето и изкуството; Варна – е устремена към големите идеали на поезията на великата морска широта; Търново стои засмян в своето величаво минало; София е градът-център на балканската  и на националната хармония, на закона  и на реда, град, който разбира своята всемирна задача и когато погледнете на него, трябва да виждате красотата  и силата на българския народ и на всенароднообичната му Царска династия: прочее, достойни творители на този град!

Статията е публикувана в книга 5 на месечното издание на Столичната община „Сердика”, 1937 г.

Беше ли ви интересно?

Оценете тази история

Рейтинг / 5. Гласували

След като харесвате нашите истории...

Последвайте ни в социалните мрежи!