Танцът на пчелите

Как една семейна традиция се превръща в успещен бизнес

Тя е на 30 години. Красиво градско момиче, което може да си позволи да е капризна и срещата и с природата да e само почивка. Завършила е математическа гимназия, след това Българска филология и история. Но това, какво си завършил не винаги предопределя какво да започнеш.

Днес Ивалина Бумбалова е част от семейния бизнес – призводството на „Тракийско злато” – мед, пчелно млечице, пчелен прашец и пчелен клей. Естествени имуностимуланти, които освен, че са  безценни като съставки носят със себе си и приказна история.

„Баща ми е отраснал в село Маломир, което се намира на 30 км от град Ямбол. Още като ученик много обичал да ходи със своя по-голям брат в Стопанския двор при човека, който е отглеждал пчелни семейства. Там се е зародила и любовта му към пчелите, от които повечето хора, независимо, че обичат да консумират мед, се страхуват. Първите си 4 кошера с брат му получават от свой роднина и започват да се грижат за тях. Тогава баща ми бил на 18 години”, разказва Ива.

А семейната история с кошерите продължава така – постепенно се увеличават и през годините варират между 50 и 100 броя.

От този момент до днес семейните кошери са в село Маломир, което се намира в Горнотракийската низина – един изключително плодовит регион. Единствено там в цялата страна се произвежда културата кориандър, която прави меда изключително ароматен. Нещото, което прави „Тракийско злато” особено ценен продукт е и, че производителите му практикуват подвижно пчеларство като по този начин съкращават дългия полет на пчелите, който правят ,за да съберат своя нектар.

„На баща ми му беше трудно да се справя с повече, тъй като е съвместявал това хоби с постоянната си работа. След като се пенсионира като военен малко преди да навърши 50 години, и заради огромния интерес на съпруга ми да усвои занаята, баща ми реши ,че е крайно време да увеличи броя на кошерите, за да може продуктът ни да достигне не само до кръга от наши познати, но и до още много хора, които го ценят”.

Тук логично в разказа за семейното течно злато, трябваше да разкажем как Ива дава съвети за опаковките и дизайна на етикетите. Но златокосото момиче е ужилено от работливия характер на пчелите.

„От много малка помня как със сестра ми участвахме във ваденето на меда. Може би сме пречели повече, но всички много се радваха на желанието ни и ние винаги сме били с усещането за принос. Лятото, обикновено през юли, се събирахме цялото семейство – сестра ми ,майка ми, даже бабите и дядовците ми и всеки имаше своя задача по веригата – двама бяха на терен – при кошерите, други двама разпечатваха питите от восъчните запечатки, двама въртяха ръчните центрофуги ( сега вече сме с електрическа), някой се грижеше за тенекиите и смяната им при напълване”.

И така става ясно, че за Ивалина Бумбалова любовта към меда минава през старанието да участваш в създаването му. За нея това, обаче не е работа, не е умора, не е напрежение. Романтика е.

„Винаги ароматът на изпръскващия се по стените на центрофугата мед и топлия восък ме карат да се върна в онова безгрижно време, когато единственият съществуващ за мен проблем е бил ужилване я по ходилото, я по клепача”.

Събрала е и старата с новата любов. „В началото , когато се събрахме със съпруга ми, той помагаше само за ваденето на меда, но с огромен интерес се запозна с устройството на кошера, на пчелното семейство и цялата му уникална философия и начин на функциониране. Баща ми и тук получи сина, който не е имал и така с малко свежа кръв и съмишленик в трудоемката работа, се зароди идеята за разширяване на пчелина”.

А градският живот прелива в този сред кошерите, колкото и да е трудно понякога, пак заради любовта. „Ние със съпруга ми живеем в София, но винаги с нетърпение очакваме пролетта, когато зачестяват пътуванията ни към Маломир,за да помагаме в работата по пчелите. Това за нас е едно безценно време, където заменяш градския шум с жужене и се прибираш физически уморен ,но психически изключително отпочинал и спокоен- това носят пчелите на хората, които дръзнат да се „докоснат“ до тях с любов”.

Тази история за семеен бизнес трудно стига до момента с цифрите, стратегията, пазара. Когато създаваш нещо толкова чисто, магията е преди печалбата. За семейството на Ивалина пчелите са учители, с които си помагат взаимно.

„Винаги ме е вдъхновявало цялостното уникално и съвършено устройство на пчелата не само като индивид, но и като част от едно цяло – един огромен екип. Съчетаването между крехкост, сила, продуктивност. И като резултат от всички тези качества налице са едни продукти , които нямат аналог- медът, пчелното млечице, пчелният прашец, клеят – те са уникални не само като вкус, но и като качества влияещи положително на човешкия организъм”.

Медоносните пчели събират прашец и нектар от около два милиона цвята, за да се напълни един буркан мед. За целта те изминават над 90,000 км. Това е един нагледен пример, колко много сили и енергия коства на едно пчелно семейство да събере един килограм мед.

Пътят на меда от цветето до сладкия елексир е дълъг, невероятен и изключително очарователен. Първо всеки кошер има пчели разузнвачи. Те имат за цел да откриват източници на нектар. Когато намерят подходящ такъв, те се връщат в кошера и чрез специални движения – наречени танц на пчелите показват с точност няколко десетки сантиметра точните координати на храната.

След това армия от пчели работнички излита и започва да събира нектар. Всяка една пчела посещава няколко десетки цветове, като от всеки събира по малко нектар. Тя го складира в специална медова гушка, където се събират около 40-50 мг нектар.

Още докато лети обратно към кошера тя започва да обогатява нектара със специален ензим, който само медоносните пчели произвеждат – ензима който превръща нектара в мед. В момента в който пристигне в кошера, други пчели наречени вътрекошерни пчели, защото при пчелите има строга йерархия, поемат донесения нектар и го закарват до някоя от десетките хиляди килийки на пчелната пита.

Докато се движат натам те допълнително обогатяват нектара с ензим. След като бъде складиран в някоя килийка, същият този нектар е изкаран и прехвърлен от различни пчели десетки пъти, като всеки път се обогатява с ензим. По този начин се изкарва влагата от нектара, достигайки влажност 17-18%.  Това гарантира, че няма да се вкисне и е достатъчно обработен с ензима.

Чак когато нектарът е преминал в мед и е узрял напълно, пчелите запечатват килийката с восъчно капаче. Медът е готов. След което пчеларят изважда питата с мед, отделя внимателно восъчните капачета и изцежда меда, за да може да достигне до хората във вида, в който го познаваме.

В семейството, посветено на създаването на чист мед са убедени в това, че пчелите са уникални същества. Животът сред кошери ги е научил, че именно пчелите допринасят за природата много повече, отколкото вземат от нея. Всъщност пчеларството подпомага една незаменима функция в земеделието – опрашват цъфтящите растения и култури, които без опрашване не биха могли да съшествуват.

Особено днес Ива често си припомня думите на Айнщайн, че „В деня, в който изчезнат пчелите, на човечеството му остават точно 4 години живот”. „Никой не може да каже дали това е 100 процентова истина, но е и по-добре да не разбираме“, казва Ива и обяснява много просто защо наричаме меда „течно злато”.

„Медът определяме като злато, не само защото има аналогичен цвят с него, но и защото е не по-малко ценен. Съществува от Сътворението на света, издържал е през вековете без да изчезне и е разпознаван като безценна храна още от библейско време. Не е намерен или създаден аналог. Трудът който пчелите полагат за да съберат 1 кг. мед е съизмерим, може би с това ние хората да извадим 1 кг злато от земята.

Даже си мисля, че на нас ни е по-лесно. А за нашето здраве, медът е толкова полезен, че е по-ценен и от злато. Той е богат на витамини, минерали и аминокиселини, които не се съдържат в никоя друга храна в такава комбинация и концентрация”.

„Тракийско злато“ има и особена връзка с потребители си, убедени са създателите му: „Продаваме пчелните продукти, с които пчелите ни се отблагодаряват за грижите на наши познати и приятели , някои от които са изгледали децата си, а вече гледат и своите внуци с нашия мед. Имаме клиенти в цялата страна и даже в Европа – емигрирали българи.

Други наши клиенти са ресторанти, които предлагат качествена храна и го използват за суровина. Също и в търговската мрежа в  София – по-малки хранителни магазини, магазини за здравословни храни и плод-зеленчукови магазини. Там основно се зарежда мед и пчелен прашец. А пчелното ни млечице достига само до директните клиенти”.

И понеже това е по-скоро любовна, отколкото бизнес история, няма място за оплакване.

”Пчеларството е много благороден занаят, но също както останалите отрасли в земеделието, и то е свързано с природата, климата и неговите капризи и промени. Добивите изцяло зависят от природата и това прави планирането и организацията доста трудна, непредвидима и динамична.

Другото предизвикателство е сравнително малкият локален пазар и културата ни на ниско потребление, сравнено с потреблението на глава от населението в Западна Европа. Тази тенденция напоследък се променя – младите и информирани хора все повече започват да употребяват меда като основен подсладител, а не само за чай.

Друго предизвикателство за това да предлагаш чист мед на добра цена е борбата с големите фирми, които продават по веригите хранителни магазини и често внасят евтина суровина, включително и от Китай, но го разфасоват тук и имат право да напишат „произведено в България“. По този начин постигат ниски цени и е почти невъзможно да се конкурираме по този параграф”.

Но урока от пчелите е усвоен – работа и постоянство. Затова Ивалина и семейството и гледат напред: „Плановете ни за бъдещето са да продължим да доставяме на клиентите и приятелите си първокачествен натурален пчелен мед. Иска ни се „Тракийско злато” да си остане малка семейна ферма, задоволяваща нуждите от пчелни продукти на нашите сънародници”.

Oще за „Тракийско злато“ тук.

Какво е BraveBrand?