Повелителката на водата

Има места по света, където обикновени неща като това да разполагаш ежедневно с чиста питейна вода е лукс. Но има и хора като нея. 

Наричат я „Дамата на водата“ . Истинското и име е Дарлин Аризо,  неуморна жена, която всеки месец изминава стотици километри, за да разпредели този много ценен ресурс на 250 домове, които нямат достъп до питейна вода.

Това не се случва в Африка, както много от вас биха предположили, а в Ню Мексико, в едно отдалечено кътче в Съединените щати, обитавано от индианското племе Навахо.

„Тук ме познават всички. Още в мига, в който ме видят местните, започват да махат с ръка“ казва тя.

Навахо е най-големият индиански резерват в Щатите, разположен на северозапад, на границата с Аризона. Това е зона, която често е връхлитана от суша, а местните живеят без електричество и течаща вода. Много често индианците пият вода от замърсени източници.

Според проучване направено от нестопанска организация, една трета от домакинставата в резервата нямат достъп до безопасен и чист водоизточник и нямат система за управление на отпадните води, които са силно замърсени.

Местните складират водата си в големи бидони или във пластмасови бутилки, и я консумират всеки ден – за пиене, за готвене, за къпане. Малко над 26 литра вода се пада на човек срещу 365 литра вода, която консумира един средностатистическия американец.

Пет дни в седмицата, от понеделник до петък, Дарлин , която сутрин работи като шофьор на училищен автобус, кара автомобила си и по черен път, за да достигне до нуждаещитите се. Всяко семейство получава вода два пъти месечно – два бидона от по 200 галона всеки .

Въпреки, че количеството е малко, то все пак осигурява трудното оцеляването на цяла общност.

Дарлин е на 55 години, вдовица и баба, която има свои лични битки – отглежда внуците си в дом, в който проблема с отпадните води също стои на дневен ред, но е намерила временно решение, изграждайки сама септична яма. Не се оплаква, а когато се чувства слаба тя прочита библейски цитат, който виси на огледало за обратно виждане в жълтия й камион.

Не е изненада, че за племето, Арвизо е ангел-пазител и появата й винаги е съпътствана с голяма радост. А „дамата на водата“ няма намерение да спира да прави добро, въпреки умората и изминатите километри.

„Не мога се пенсионирам. Ако не съм аз, кой ще занесе вода на тези хора? В момента съм всичко, което те имат“, казва тя пред New York Times.