Порше: Недостижимият

Историята на един от най-великите автомобилни инженери за всички времена 

По пътищата на света се движат разкошните бързи коли „Порше-911“. И ние неволно се обръщаме, когато този автомобил прелита покрай нас – толкова е красив и съвършен. Той е създаден от Фердинанд (Фери) Порше, син, ученик и съратник на своя велик предшественик, Инженера с главна буква – Фердинанд Порше.

Освен това всеки ден виждаме по улиците на градовете, независимо в коя страна живеем, малките пъргави модели „Фолксваген Голф“. Това са потомците на същия онзи „народен автомобил“ (така се превежда названието „Фолксваген“), който получил запомнящото се име „Бръмбар“.

Тази кола е създадена от Порше. Нещо повече, той е измислил множество технически решения, които се използват в автомобилите и днес, а ще се прилагат и в автомобилите на бъдещето. Убедително доказателство за това са състезателните болиди за Формула 1, построени на принципите, разработени от Фердинанд Порше…

Реклама

Този технически гений бил още грижовен, нежен баща. Нова книга от издателство „Premium Books“ разказва за неговата необикновена съдба на главозамавайщи върхове и неочаквани рухвания.

Фердинанд Порше беше на 18 години, когато той, випускникът на вечерното училище, напусна къщата на баща си и се премести във Виена. Вече никога не се завърна у дома. Ферди започна живот на възрастен човек.

На въпроса на майка си какво ще прави във Виена, отговори безгрижно:

– Ще покорявам света.

В интерес на истината, сам не подозираше, че след шест години ще изпълни това си обещание.

Щом пристигна в австрийската столица, с малкото спестявания, припечелени в работилницата на баща си, нае тясно таванско помещение и се зае да търси работа. Надзърна в една работилница, втора и започна работа в ел. централа „Бела Егер“ през 1893 г.

Няколко години след това той се отправи там, където не биха го взели дори с университетска диплома – във фабриката на Лонер, която произвеждаше превозни средства, дори локомотиви. Защо точно в нея?

Четено в момента:  Артър Хуанг: Когато парите се намират в кошчето ви за боклук

Хер Лонер, освен парни локомотиви, произвеждаше и… електромобили. Да, неголеми колички, които разсмиваха виенчани.

36-годишният Лудвиг Лонер, добър инженер и човек с прогресивни възгледи, отначало се разсмя, щом разбра, че младият Порше иска да започне работа в завода му като конструктор. А защо не направо като директор? Наистина, смешно…

Но когато видя препоръчителните писма от градския съвет на Маферсдорф, стана сериозен и се замисли. След малко каза:

– Точно човек като вас ми е нужен, Фердинанд. Но обещайте, че ще посещавате курс в Техническия университет. Формалностите по този въпрос оставете на мен.

  1. „Това не го е имало преди мен!

Първите четири години Фердинанд Порше усвояваше основите на инженерното дело във Виенския технически университет, където посещаваше занятията като доброволен слушател и едновременно работеше в конструкторското бюро на Лонер.

Беше му поставена трудна задача – да конструира кола с електрически двигател, която да се движи бързо и в същото време да се продава добре в Австрия.

Вроденият талант на Фердинанд Порше се разкри още в първите седмици на работата върху новия проект. Тестовият образец имаше голям успех. Колата се оказа компактна, бърза – можеше да се движи с добрата за края на XIX век скорост от 40 километра в час. Но в същото време беше тежка. Значителна част от теглото й представляваха обемните оловни акумулатори. Освен това техният ходов запас беше малък – с едно зареждане автомобилът можеше да се движи само около час.

video

От гледна точка на Лонер, това беше несъмнен успех. Самият той с удоволствие шофираше електромобила на Порше и се наслаждаваше на завистливите погледи на младите богати виенчани. Но от гледна точка на Фердинанд Порше всичко дотук беше съкрушителен провал.

Един час пътуване със скорост 25 мили? Та докъде може да се стигне с такава кола?

Четено в момента:  Стоян Михайловски и не/възможната свобода на българина

Веднъж през 1898 г. Порше влезе в кабинета на Лонер с купища чертежи под мишница.

– Лудвиг, измислих нещо, което никога преди мен не го е имало – каза Фердинанд.

Два часа по-късно той излезе от кабинета като главен конструктор на компанията.

  1. „Как се движи това нещо?

Младият конструктор вече имаше зад гърба си успешен образец на електромобил. Но този път той измисли нещо революционно и невиждано дотогава.

Първо: това беше електрически автомобил с предно предаване, аналози на който в света не съществуваха (тъй като все още не беше изобретен шарнирът с равни ъглови скорости, който позволява на задвижващите колела да завиват около вертикална ос).

Второ: нямаше механична трансмисия, защото двата електрически двигателя в колата на Порше бяха вградени в главините на предните задвижващи колела. Малко по-късно бе конструиран и модел с четири ел. мотора, за всяко от колелата.

И накрая, доусъвършенства електрическата кола в… хибридна! В нея имаше малък бензинов двигател, който задвижваше генератор. Генераторът произвеждаше ток и зареждаше акумулатора, той пък от своя страна захранваше електродвигателите.

Реклама

Така беше изобретена хибридната задвижваща система, състояща се от двигател с вътрешно горене, акумулатори и електрически двигатели. В наши дни това изобретение е актуално както никога досега, тъй като решава проблема за замърсяването на околната среда с отработените газове – бензиновият двигател, който работи на постоянни обороти, отделя минимално количество от тях. И геният на Фердинанд Порше отново е търсен – дори много години след смъртта на конструктора.

Когато видя за пръв път колата в монтажния цех, Лудвиг Лонер възкликна:

– Фердинанд, как се движи това нещо? Та то няма задвижваща верига!

 

Беше ли ви интересно?

Оценете тази история

Рейтинг / 5. Гласували

Вашата оценка е важна за нас.

След като харесвате нашите истории...

Последвайте ни в социалните мрежи!