Той е сред най-известните личности на своето време. Авантюрист, който живее на ръба и полага основите на империя за милиарди. 

Слабо известен факт е, че първата страст на Антъни Хопкинс изобщо не е била актьорска игра, а музиката. „Влюбих се в музиката, когато бях на четири години. Родителите ми купиха пиано и започнах с уроците. По времето, когато бях на 10, изучавах Бетовен и Шопен. Свирех Бетовен отново и отново, докато баща ми ме помоли да спра. Веднъж той ме попита: „Какво свириш?“. Аз отговорих „Бетовен“ и баща ми каза: „Нищо чудно, че той е оглушал!“

В началото на есента, през 2003 г., американският журналист Ричард Бърнстийн, пристига в Русе. Без да губи време, той поема към една стара къща, която за него е нещо повече от старинна сграда, построена преди повече от сто години.

В серия публикации ще ви представим откъси от изключително ценната книга „Дворцови и дипломатически спомени, 1887-1915”. Неин автор е Графиня Анна Роз Каролин Делфин Жозефин Франсоаз дьо Грено – Станчова.

Стоян Михайловски е един от най-образованите български интелектуалцци, политици и общественици. Той е легендарен журналист, в чието творчество неизменно присъства темата за морала в обществото.

„Тя, демокрацията, е цвете, което вирее само на богата, плодородна почва. Не на камънак, не на пущинак“

— Приказваме за демокрация, за работа, за свобода. Демокрацията е голям лукс, господин Памукчиев. Много голям лукс. Тя, демокрацията, е цвете, което вирее само на богата, плодородна почва. Не на камънак, не на пущинак. Демокрация в Африка няма. Пустинята ражда пясъци и камъни. Тя не ражда хляб.

Едно поколение след опожаряването си от турците, Чипровци даде на Ренесансова Европа най-голямата фондация за поощряване на просветата и културата.

Историята на първата жена-посланик в историята на САЩ

„Месторождението му е Кипровец – едно село в неговата родина България. Това се доказва от собствените му твърдения в документи, някои от които са излезли изпод неговата собствена ръка. Така например, в един свой доклад до император Карл VI с дата 16-ти юний 1716 г. той сам казва, че е българин;

Същото нещо той твърди в една негова релация от 1697 г., трети документ е Императорската диплома за благородничеството на Пеячевците от 10-ти юлий 1712 г.; четвърто потвърждение има в семейната хроника на графовете Пеячевич и пето – в мемоарите на граф Йосиф Пеячевич.

От първите редове – със зловещите среднощни удари по външната врата от агентите на тайната полиция, до последната страница на книгата си, Манал ал-Шариф грабва вниманието и държи читателя в постоянно напрежение. Този невероятен трилър обаче не е плод на фантазията, а изстраданият автобиографичен разказ на една съвременна саудитска жена, родена в самата люлка на исляма – свещената Мека.