Когато Кенеди изпрати Юджийн в София

Историята на първата жена-посланик в историята на САЩ

Другарю началник, положението започва да излиза извън контрол! Това чува директорът на софийската милиция в късния следобед на 23-ти ноември 1964-та година. Към американското посолство в София летят камъни, а гневни младежи се опитват да пробият кордона на служителите на реда, които са отцепили района още около бул. „Александър Стамболийски” 1. Над 400 африкански студенти в София, подкрепяни от малка група китайци и около 100 българи, правят на сол прозорците на дипломатическата мисия.

Протестът срещу западната намеса в Конго, където местни бунтовници вземат заложници в Стенливил бързо се превръща в събитие, което сериозно ще изостри отношенията между комунистическа България и Вашингтон.  Първоначално протестиращите се насочва към посолството на Белгия, но тъй като в него няма признаци на живот, се отправят към мисията на универсалния враг  – САЩ.

Посланик Хелън Юджийн Андерсън изпраща протестна нота в българското министерство на външните работи. „Ще възстановим всички щети”, отговаря министърът на външните работи Иван Башев. Но времето на Нейно превъзходителство в София вече е преброено. Първата жена-посланик в историята на американската дипломатическа служба ще поиска да си тръгне от България няколко месеца преди изтичането на мандата й.

Реклама
Ledenika Banner .

African Protest in Sofia

Протест на африкански студенти в София. 23.11.1964 г.

Популярната дама се сбогува с персонала, а „Ню Йорк Таймс” отбелязва, че за две години и половина Андерсън е станала доста популярна фигура в София. Независимо, че се намираме в два враждуващи лагера „българските власти се отнасяха към нея с респект”, пише американското издание.

Това е доста близо до истината. След като лично Кенеди изпраща Хелън Андерсън в България през 1962 година, единствената дама в дипломатическия корпус получава привилегии, които са немислими за други американски посланици зад Желязната завеса.

Галено, българите са я наричали „баба”. Откъде са я познавали, за да я нарекат така? От телевизионния екран, защото на национални празници, комунистическия режим е позволявал на Юджийн да поздравява българите по държавната телевизия, от името на президентите Кенеди и Джонсън, така поне отбелязва „Ню Йорк Таймс“.

Има нещо ново в Дания

През  октомври 1949 година, посланическото място на САЩ в Дания е вакантно вече половин година и Хари Труман няма търпение да направи нещо, което ще бъде възприето като малка революция в американската дипломатическа служба. Именно негова е идеята, че е крайно време мисия на САЩ по света да бъде ръководена от жена.  

Първото предложение от негова страна било името на Пърл Миста. Привлекателна дама,  част от хайлайфа, известна като блестяща домакиня на соарета във Вашингтон, но датчаните я отхвърлилят като прекалено фриволна, оправдавайки се, че не желаят Копенхаген да се превърне в “Пърл Харбър”.

И така Труман се обръща към Юджийн Андерсън, като към спокоен, способен политически оперативен кадър на демократите. Нито известна, нито богата, Андерсън умело управлявала идеологическото минно поле на следвоенната демократическа партия, надхитряйки изолаторите и симпатизантите на комунизма. Точно тя играе важна роля в политическото издигане на Хубърт Хъмфри.  

Четено в момента:  От Урсула до Осман Вилфред Кемал, който се нарече „Джонсън”

Ето защо екипът на Труман организира неформална среща между Андерсън и Датския посланик в Съединените щати. И по време на обяд в Ню Йоркски ресторант, тя го впечатлява с дълбоките си познания за историята на Дания.

Интелектът на Андерсън и етичната и служба, са в контраст с популярната представа за жените във „Форин сървис”. Пресата я определя като дипломат, който „не е дипломат от мюзикъл-комедия”, взимайки за пример сатирата „Наричайте ме мадам”. С това е съгласен и датския дипломат в САЩ, затова пише обратно съобщение до Копенхаген: „Не Пърл, а перла”.

Скоро след това Андерсън се заклева като първата жена-дипломат от Съединените щати.

video

„Труман ме номинира”, казва тя „като знак за неговата собствена вяра в уменията на жените в публичния живoт. Жените, които работят за общото благо, не просто като жени и майки, но като граждани и хора”.

Хелън Юджийн Муур е родена в Адеър, Айова през 1909 година. Баща й е методистки свещеник с доста прогресивни възгледи, които Юджийн възприема от ранна възраст. Приятелите й споделят, че от малка била дипломат, но след дипломирането и, пътят, по който поема Юджийн,  се доближава повече до този на майка й – домакиня, която обожава музиката.

Ето защо, след като завършва гимназия, Андерсън учи пиано в няколко колежа, включително „Карлтън”, където среща Джон Пиърс Андерсън, млад студент по изкуства, за когото, не след дълго се омъжва.

Господин Андерсън играе изключителна роля с подкрепата към съпругата си по пътя към с шеметната й политическа кариера. Началото на съвместния им живот е по ноти. Всичко е музика. Но семейната идилия е прекъсната след едно пътуване до Европа през 1937 година.

Хитлер вече е анексирал Рейнланд, лишил евреите от гражданство и е променил образованието, като оръжие на партийната доктрина. Пътувайки из Германия, водена от силно любопитство, Андерсън наблюдава парад на 5-годишни момченца, които маршируват, облечени в нацистки военни униформи „Бях отвратена и уплашена”, казва тя „когато видях тези малки дечица, готови за война”.

27 годишната жена е дълбоко потресена от маниакалната поквара на Третия райх. Завръщайки се в Ред Уинг, Минесота, Андерсън започва да  учи глобална политика, като се включва в Лигата на жените-избирателки, където се превръща в страстен застъпник на зараждащите се Обединени нации.

Андерсън пристига в Дания, заедно със семейството си през декември 1949 година. Тя вижда работата на посланик като вид публично представяне на своя народ и неговите нрави, а това й се отдава лесно. Тук получава и първия си прякор –  „леля Юджийн”, заради непринудеността, с която се държи дори и по време на публични събития.  

Едно от първите й действия в Копенхаген е да изпрати децата си в датски училища. Шест месеца учи датски, за да може да изнесе реч на местния език  по случай „Деня на майката”. Особено дръзка и пренебрегва другите дипломати, определяйки ги като „консервативни и сушени сини сливи ”.  И решава да да покани на приема си в Копенхаген основно художници, бояджии и водопроводчици, които работили извънредно, за да подготвят резиденцията за нея и семейството й.  

Четено в момента:  Нотите на Антъни

„Посланикът на демократична страна”, казва Андерсън, „трябва да бъде в постоянен и интензивен контакт с всички, а не само с тези, които са на власт“. И нейните усилия и печелят одобрението на хората от средната класа . „Тя направи така, че да стане ясно, че е като всички нас”, казва за Андерсън Сигвалд Кристенсен, представител на датското външно министерство.

Бързо се превръща в една от най-разпознаваемите личности в Дания. Веднъж благодарен бизнесмен я спрял на улицата и така страстно целунал ръката и, че както самата Андерсън си спомня „ръкавицата беше подгизнала от тази целувка”.

Публичната й роля не се ограничава само до общественото одобрение,тя имал своето въздействие и върху датското правителство.

Сред паниката, че Корейската война ще стигне и до Европа, тя убеждава Дания да вземе по-активна роля в НАТО.  Така, през 1950 година, Андерсън се превръща в първата американка,  която подписва официален договор-пакт за разширяване на „търговията и приятелството”. Преговаря по договор, който дава на САЩ достъп до стратегически военни бази в Дания.

Труман е изключителено доволен и благодари на Андерсън за „нейната чудесна и ефективна служба”, наричайки я „най-финото човешко същество, което познавам”.

Изтичането на мандата на Андерсън в Дания съвпада с клетвата на новия президент Айзенхауер през 1953 г. Семейството се завръща в Ред Уинг, Минесота, но Юджийн продължава да е политически активна.

Така, девет години по-късно семейство Андерсън стяга куфарите. Юджийн отново е първа – след като става първата жена сред американските посланици, сега става първата жена-посланик, която е изпратена зад Желязната завеса.

За годините в България, Юджийн разказва как със съпруга си е трябвало да си пишат бележки в резиденцията, защото са знаели, че тя се подслушва. 

Oще в началото на мандата си тя прави нещо, което е немислимо за нейните предшественици. Когато български униформени служители изявяват намерението да конфискуват стотици листовки с лика на Кенеди на американския щанд на Пловдивския панаир, тя застава пред милиционерите и лично започва да раздава листовките на минувачите – „Може да се обзаложите, че полицията не посмя да ги издърпа от ръцете ми”, казва тя пред „Асошейтед прес” години по-късно.

След България, Андерсън започва работа в ООН. И тук тя отново е първа – става първата жена, която говори от името на САЩ в Съвета за сигурност. Юджийн Андерсън напуска този свят през 1997 година. Само преди няколко месеца, нейната внучка Мари Дюпон представи биографична книга за живота на баба си – „Mrs. Diplomat”.

Беше ли ви интересно?

Оценете тази история

Рейтинг / 5. Гласували

След като харесвате нашите истории...

Последвайте ни в социалните мрежи!