От Урсула до Осман Вилфред Кемал, който се нарече „Джонсън”

Професор Владимир Чуков анализира влиянието на произхода върху формирането на личностния и политически светоглед

През последната седмица на европейската политическа сцена изгряха лицата на двама политици, които отстояват противоположно мнение за най-успялата политическа организация в света – Европейския съюз. Ако новият председател на ЕК Урсула фон дер Лайен олицетворява еврофилството, то новият британски премиер Борис Джонсън – еврофобството. Кариерата на двамата политици показва, че организацията, създадена през 1958 г. е създала собствена обществено-политическа прослойка.

Общото между двамата е, че техните бащи са едни от първите представители на техните държави, изпратени на работа в Брюксел. Ернест Албрехт работи в Европейската комисия през периода 1958 – 1970, а Стенли Джонсън – през периода 1973 – 1979. Те се разминават единствено поради факта, че Обединеното кралство се присъединява по-късно към ЕС.

Техните деца обаче имат различно отношение към дейността и работата на европейските органи. Всъщност те формират своите представи за Брюксел най-вече през призмата на своите детско-юношески спомени за изживяното в столицата на Европа.

Здравото семейство на християндемократа Албрехт се проектира в това на дъщеря му – майка на седем деца. В същото време чудесната къща, в която живее малкият Борис и неговите братя и сестри край Ватерло, не могат да компенсират огромното разочарование от присъединяването на баща му Стенли към прослойката на еврочиновниците в Брюксел.

Когато Борис е на 10 гoдини, майка му Шарлот получава нервен срив за девет месеца и влиза в болница. Това става причина Борис и по-малката му сестра Рейчъл да бъдат изпратени в пансион. Журналистът Сам Найт от „Ню Йорк Таймс” отбелязва, че „Брюксел е било нещастно място за живеене за Борис“, цитирайки неговите братя. Сестра му Рейчъл дори добавя, че брюкселският период за нея е бил „ледена епоха“.

Тези събития от детската му възраст по-късно изигравят роля и при неговите прояви като кореспондент на вестник „Таймс“, изпратен в Брюксел. Той намира материалите, които обикновено се пишат за ЕС от журналистическите среди за твърде „захаросани“ и венцехвалещи работата на европейските институции.

Затова той поема другата посока и започва критични материали. Това води до неговото уволнение от вестника с обвинения, че репортажите му са „неточни и некоректни“.

Повече от очевидно е, атаките на новия британски премиер срещу ЕС са от лично естество. Ако за Фон дер Лайен Брюксел е градивната среда, в която тя се е създала като човек и политик, то за Борис Джонсън нещата стоят в точно обратната плоскост.

Изглежда, че поведението и на двамата, в много голяма степен, е било предопределено от техните родители – еврочиновници. Става въпрос най-вече за техните семейства и създадените с децата взаимоотношения и представи за ЕС. Поради тази причина Фон дер Лайен говори за силна Европа, а Борис Джонсън – за глобална Великобритания, насочвайки поглед към епохата на Британската империя.

Неслучайно двама от водещите му министри олицетворяват именно тази епоха. Става въпрос за новият министър на финансите – Саджид Джауад /от пакистански произход/ и вътрешен министър Пири Пател /от индийски произход/.

Експерти поставят силен акцент върху неговия османски произход. Всъщност самият Джонсън се самоопределя като „смесица от християнство, юдаизъм и ислям“. Доминиращата мъжка линия обаче го отвежда до последния министър на вътрешните работи в кабинета на османския султан Али Кемал. Той служи като такъв през периода март – юни 1919 г.

Това е къщата на прадядото, по бащина линия, на настоящия британски премиер Борис Джонсън – Али Кемал. Тя се намира в село Калфат, вилает Чанкъръ, на 130 км от турската столица Анкара.

Според един от настоящите жители на селото Мустафа Бал, цитиран от вестник “Хюриет”, семейството, от което произхожда Джонсън, било наричано Sarıoğlangiller. Това означава „синовете на русите“. Бал е на мнение, че русите коси на новия британски премиер идват именно от неговото турско потекло.

Селим Баришкан, друг жител на селото поздравява Борис Джонсън с новия пост и се надява той да помогне да се разрешат проблемите на селото. 

Прадядото на британския министър-председател Али Кемал бей /1867 – 1922/ е журналист, поет и политик по време на Османската империя. За три месеца той е министър на вътрешните работи в правителството на Дамат Ферид паша.

Неговото пълно рождено име е Осман Вилфред Кемал. Когато създателят на рода Али Кемал се завръща в Турция през 1912 г., след няколкогодишно изгнание във Великобритания, където сключва първия си брак, неговите деца остават при английската им баба – Маргарет Брюн.

Тогава Осман Вилфред става просто Вилфред и приема за фамилно моминското име на баба си, а именно Джонсън. От там родът става Джонсън, премахвайки османотурските имена в него.                           

Като откровен противник на младотурците и кемалистите, той, заедно със съратници, служили в администрацията на султана, създава „Англофилско общество“. Последното призовава Турция да стане протекторат на Великобритания. В Измит Али Кемал е отвлечен и линчуван до смърт от тълпа, изпратена от тогавашния командващ Първа турска армия Нуредин паша – съратник на Мустафа Кемал Ататюрк.