Жените, които се изправиха срещу мафията

Alessandra Cerreti Cover

Докато Алесандра Черети е малко момиче, което тича по улиците на Сицилия,  Франсис Форд Копола пристигна в близкото селце Савока, за снимките на младия Майкъл Корлеоне и сватбата му с Аполония. След глобалния успех на „The Godfather“, из района плъзват тълпи от туристи, които питат местните как да стигнат до “селото на кръстника”. Алесандра не разбира вълнението на тези хора. Не знае какво толкова ги привлича в тиранията и убийствата. Тя пише в ученическо есе, че когато порасне иска да стане прокурор и да вкарва мафиотите в затвора. Тази нейна мечта се сбъдва.

Калабрийската мафия, известна като Ндрангета, е една от най-влиятелните и безмилостни престъпни организации на планетата. Клоновете на синдиката, който контролира южната част на Италия, се простират от Америка до Австралия. Ндрангета координира седемдесет процента от доставките на кокаин и хероин в Европа, управлява рекет за милиарди долари, посредничи за незаконни сделки с оръжие по целия свят и ограбва съкровищата на Италия и Европейския съюз.

Силата на Ндрангета се гради на мачо-смесица от насилие и мълчание – omertà. Йерархията е построена върху семейни връзки, а лоялността е абсолютна. Докато четете тези редове, полицията патрулира пред кабинета на една дама, която се опита да прекърши гръбнака на тази организация, използвайки неочаквано, но мощно оръжие – съпругите на мафиотите.

Това е смелата история на порасналото момиче от Сицилия – прокурор Алесандра Черети и нейната борба срещу един от най-безмилостните престъпни синдикати в света.

„The New Yorker” започва историята на Алесандра  със събития, за които тя не предполага. Все още. Изчезването на Леа Гарофало в Калабрия не изискваше никакво обяснение. „Ндрангета“, имаше термин за хора, които просто изчезваха: lupara bianca или бяла пушка означаваше убийство, което не оставя труп. Смърт без доказателства. Прекършен живот на непознат, чийто близки никога повече не виждат.

Жителите на Паляреле, планинското село, където живее семейството на Леа, добавиха името си към списък на жертвите, които никога не трябваше да се споменават отново. Те бяха Онези, за които не трябваше да се говори. Но те имаха имена – тридесет и пет местни мъже и жени, които  бяха убити в мафиотски вендети, включително бащата на Леа, чичо й, брат й… 

Леа Гарофало беше мафиотска съпруга. Омъжена за трафикант на кокаин от Ндрангета, когато е едва на шестнайсет. Карло, симпатичен, но жесток мъж, е голямата й любов. Тази любов ражда малката Денис.  

Леа умолява Карло да напусне организацията в продължение на години. Точно когато си мисли, че има успех, тя вижда с очите си как съпругът и брат му убиват човек в Милано.

„Вие не живеете – казва му тя. – Вие просто оцелявате по някакъв начин”. В отчаянието си Леа  Гарофало отива при прокурорите, за да разкаже какво е видяла. В продължение на тринадесет години тя и Денис се местят от един град в друг, под фалшива самоличност, докато калабрийската мафия е по петите на жената и нейната дъщеря. Една вечер тя поглежда през прозореца на поредния прашен апартамент, в който властите я настаняват, за да види как нейният малък „Фиат“ избухва в пламъци. С Леа е свършено.

Четено в момента:  Из „Троловете на Путин“ от Йесика Аро /откъс/

Но краят е нежен. Жестоката смърт идва с целувка. Нейният любим Карло влиза през вратата и прегръща Леа, целува дъщеря си Денис. Води ги на вечеря. След вечерята вече от Леа няма и следа.

video

Когато Алесандра пристига в Калабрия през април 2009 г., тя е поразена от това колко силно организацията, чието име идва от гръцкото „мъже на честта”, е пропила психиката на местните хора, за които убийствата и мълчанието са нещо нормално като деня и нощта.

В продължение на години италианските власти събират данни за влиянието на Ндрангета, което се простира върху 50 държави и включва всички известни престъпни дейности – от контрол на почти целия трафик на кокаин от Южна Америка към Европа, през доставки на оръжия за стотици милиони евро в десетки конфликтни зони, измами с евросредства, строителство, пристанища, вятърни и слънчеви електроцентрали, дори обезвреждане на ядрени отпадъци.

Калабрийците бяха изместили сицилианците, чийто лидери се намираха в затвора. Първо платиха дълговете им към наркокартелите в Южна Америка и ги превърнаха в свои съюзници. Новото хилядолетие започна със залеза на „Коза ностра” и възхода на „Ндрангета“. Доновете управляваха империя от огромните си имения в иначе бедният край на юга, в абсолютна анонимност. За обществото те нямаха лица. А арестите, с които периодично властите се хвалеха бяха на хора от нисшия ешелон, които никога не говореха. А други просто умираха преди да стигнат до съдебната зала.

Алесандра знаеше много добре колко силна е станала калабрийската мафия и колко много е била подценявана през годините. Тя се запознава с прокурор Сандро Долче, който е бил първият представител на властта, при когото отива Леа Гарофало. За нея той казва, че била уникален информатор и че нищо не е  скривала. Но прокуратурата така и не успява да превърне думите в доказателства и вместо да признае провала си, обявява информацията от Леа за „безполезна”. Леа е провалена, предадена и изоставена. За нейният случай не се говори. Всички се срамуват. Сякаш не е съществувала. За мъртвите в този случай, по-добре да се казва… нищо.

Алесандра Черети обаче има план. Тя е убедена, че останалите мафиотски съпруги живеят затворен и нещастен живот. Тя предполага, че съдбата на Леа ги е накарала да се замислят за собствената си сигурност и за сигурността на своите деца.

Четено в момента:  Жените, за които България беше целият свят

Тя има опит и знания, които са безценни. Алесандра започва да учи право през 1987 г. и се присъединява към прокуратурата през 1997 г. През следващото десетилетие тя разследва разширяването на мафията в Северна Италия, разкрива укриването на данъци за милиарди евро. С успешните дела, идват заплахите. И охраната, която започва да я следва по 24 часа в денонощието. Кабинетът й е с бронирана врата, почти няма приятели, а с роднини се вижда рядко. Омъжва се, но самоличността на съпруга й е пазена в тайна. Нямат деца. Защото „трябва да се страхувам за тях. Като сме само ние, не се страхувам от нищо”.

Алесандра осъзнава, че именно жените и дъщерите на мафиотите са ключът към разбиването на организацията. Или поне опит за разбиване, който ще приключи славно, но и много трагично. Така се ражда книгата „The Good Mothers”. Тя описва детайлно работата на Алесандра Черети и нейните свидетелки, благодарение на които в затвора влизат някои от най-опасните донове на престъпната организация.

Джузепина Пеще е е член на едно от най-авторитетните разклонения на мафията. Сътрудничеството на Пеще с Алесандра води до арести, а по-късно и до осъждане на десетки нейни роднини и близки. Но това не е достатъчно. Когато за първи път, мафиотите са докарани в съдебната зала, виждат, че обвинителите са жени, водени от Алесандра. Съдебният състав е от жени, а охраната е от жени-полицаи. Зашеметени, престъпници започват да крещят, че искат да бъдат съдени от мъже.  

„Когато ни видяха всички, те започнаха да крещят на мен и моите колежки“, разказва Черети на автора на книгата Алекс Пери – „Те се чувстваха унижени да бъдат сред толкова много жени – да бъдат съдени от жени…”

Тази история е триумф с трагичен край. Трите майки, които застават в съда и разказват за престъпленията на своите мъже и бащи, очаквано вече не са между живите. Цената тежка. Смъртта идва под формата на разплата. Но култът е разбит, а омертата в един мъжки свят е тотално нарушена. Алесандра печели делото на живота си. И губи своите свидетелки.

Но за нея, това не е краят на историята.

Беше ли ви интересно?

Оценете тази история

Рейтинг / 5. Гласували

Вашата оценка е важна за нас.

След като харесвате нашите истории...

Последвайте ни в социалните мрежи!