„Писмо до бъдещето“: Доц. д-р Александър Оскар разказва как освен да лекуват, стотици медици използват всеки свободен момент, за да помагат на колегите си.

Във време, в което дори супермаркетът не бива да е бойно поле, от нас се иска да мобилизираме само едно – съзнанието си. Имаме няколко седмици – или да се научим, или да спрем завинаги.

Нощес, малко преди полунощ, ме стресна стрелба. Помислих си – ами да, ето какво става като сме в извънредно положение, стреля се. Само че – нищо подобно. Погледнах навън – заря. Луминисценции.

Светлозар Желев e убеден, че в този забързан свят, пропускаме все повече от насладите на живота

„Писмо до бъдещето“ от Игор Марковски, който постепенно иска да промени музикалния ни вкус. Към по-добро. 

Бъдеще. Замислям се върху тази дума. Всъщност, тя има ли цвят, има ли енергия?

Писмо до бъдещето от пастор Иводор Ковачев, капелан на Централния Софийски затвор и на ЗО „Казичене“.

Това „Писмо до бъдещето“ има особена душа. Изпраща го неповторим човек, който лекува безкомпромисно душите и телата на хората. Той е един от най-известните и авторитетни български лекари. Професор Коста Костов е национален консултант по белодробни болести към НЗОК и е сред най-уважаваните специалисти в УМБАЛ „Св. Анна”. Доктор Костов има особена връзка и с писането. Ще се убедите от следващите редове. А това, което ще прочетете има силата на изцеление… след катарзис.

Дали осъзнаваме или не, но бъдещето е част от днешното ни битие, дори когато вече ни няма. Защото нищо не възниква без твореца си, а творците сме ние. Без нас ги няма нашите потомци, които ще създават бъдещето бъдеще. Затова посланието до бъдещето не може да е друго, освен анализ на текущия ни живот. А това е трудна, неприятна и отблъскваща работа.

Майка му пелтечеше ужасно – беше 19 годишно момиче, присадено в двора на родителите на мъжа си. Не я харесваха, не я искаха, не можеха да я дишат – мразеха заекването ѝ нея, утробата ѝ, глупостта на сина си, че се беше хванал с такава непрокопсаница. Тя се гърчеше от страх. Страх, че не е приета, страх какво ще каже продавачката в магазина, когато я пратеха за хляб, ориз и мляко…

Това непрекъснато затъване в блатото на наглостта и насилието срещу мисълта и просветността ще погуби дефинитивно България. Не го позволявайте. Пиша Ви с много любов и  надежда. Любов, която е изпълвала със смисъл живота ми и надеждата, моята  пътеводна звезда.

Малко хора, могат да се похвалят с живот преливащ с предизвикателства и изпитания. Когато човек се бори за живота си, няма задръжки. Учила съм международна журналистика и именно знанията в тази област бяха успешно употребени да спася собствения си живот и да получа своя втори шанс.