Игор Марковски, Мен и Те

„Писмо до бъдещето“ от Игор Марковски, който постепенно иска да промени музикалния ни вкус. Към по-добро. 

Напоследък събирам автори на хубави стихове, хора, които мислят с ноти, музиканти свирещи на различни инструменти и певци докоснати от Бога. Правим макет на душата на песента, градим този паметник и понякога той се превръща в птица, друг път в риба, трети път във въздишка… Интересно е да гледаш сътворението…

Животът ми върви бавно, но славно, към онзи път дето води към Храма.

То друго и не остана.

Реклама
Ledenika Banner .

Пътят – то е ясно – от тези новите е – асфалтиран и за него трябва да имаш нарочен документ.

А отстрани – дървета, храсти, блата, езера, реки, някоя и друга сергия, циркът опънал своята шатра, по-натам цял събор дори, има и едно летище…

Вечер светулки светят в мрака.

Сутрин чуваш как трака влак, щъркели прелитат, по пладне се чува песен от някоя клисура.

…..

Иначе е тихо.

…..

Територията. Държавата. Отечеството.

Вече всичко е фалшиво.

Абсолютно менте!

Управляващите и те. Най-вече.

Народът носи дрехи менте. Произвежда ги. Гордее се с тях дори.

Храната – също. Хлябът черен впрочем бял е той. Оцветен.

Доматите – пластмасови.

Яйцата с печати.

Дипломите. Музиката. Новините.

и те….

Едно време на книжните пари пишеше, че са обезпечени с всички активи и злато на банката.

Ама банките и те менте…

Чувства. Болки. Лекарства. Доктори разни. Учители даже.

Менте!

Всичко е в Мен. И Те!

На кого да вярвам? Защо?

Дори лъжите вече са менте…

Някой пеел фалшиво. Дрън-дрън. И той е менте, значи е истински дарбата негова…

Устните, Веждите, Гърдите.

Менте!

А, простете, това не било жена…

Тюх!

Мен и Те!

Изчезнаха огледалата в таз страна. Кой да се оглежда, а и за какво? Няма отражения вече.

Вече всичко е менте….

Моят дядо общуваше често с професор Христо Вакарелски – виден български етнограф и фолклорист – вероятно заради пребиваването му в Скопие в Народния музей като негов директор (1941-1944). Веднъж намерих една негова книга – “Понятия и представи за смъртта и душата. Сравнително фолклорно проучване” (1939). Такива книги вече не ги препечатват и издават. Те са някъде там в миналото…

Четено в момента:  Писма до бъдещето: Дишай

Та проф. Христо Вакарелски казва, че Менте (от менш, „малко“) е горна дреха без ръкави и с богата украса от гайтани, част от народната носия в някои краища на България. Носи се и от мъжете, и от жените. В този ХХI век нацията е облечена в Менте – горната дреха. Под нея – нищо! Пата-кюта!

Напоследък събирам автори на хубави стихове, хора, които мислят с ноти, музиканти свирещи на различни инструменти и певци докоснати от Бога. Правим макет на душата на песента, градим този паметник и понякога той се превръща в птица, друг път в риба, трети път във въздишка… Интересно е да гледаш сътворението…

Последната ни песен е “Липсваш ми”. Написана преди години от Димитър Вълчев – изначало като текст, а после и като музика. Красимир Гюлмезов я аранжира, добави три китари – едната в левия канал, другата в десния, а в средата сложи трета китара. Плюс незабележим акордеон и още няколко инструмента. Любо Киров я изпя през лятото в една гореща августовска вечер. Песента отлежаваше и чакаше да узрее. Търсих подходящ сюжет, за да я направим на филм.

Категорично отхвърлям онези клипове за песни в които даден изпълнител си отваря устата, докато сменя 10-20 тоалета и някакъв вентилатор му развява косата (когато я има) или ризата.

Една моя близка позната – лекар по професия – пенсионирана, но ходеща да дава дежурства в клиника ми разказа потресаваща история – В клиниката приели жена след катастрофа в кома. Всеки ден при нея идвал съпругът и, всеки ден донасял цвете, всеки ден сядал до нея, отварял книга със стихове и тихо прочитал по едно стихотворение.

После изваждал малка тон-колона и през телефона ѝ пускал класически произведения. След 4 месеца тя се събудила. В ръцете на старшата сестра. И когато при нея дошла моята позната тя попитала шепнешком – Той къде е?

За мен това е силата на любовта. Това е душата, истината, болката и обичта!

И така се роди онзи филм на песента “Липсваш ми”.

video

Този сюжет се е повтарял през вековете. Гледали сме го по филмите. Понякога от кома не се излиза. А друг път страдаш и нищо не можеш да направиш. Но имаш три неща, които няма как да промениш – времето, душата и обичта.
През цялото време си мислех за “Криле на желанието/Небето над Берлин” – един гениален филм на Вим Вендерс.

Четено в момента:  Божана Апостолова за спасението и четенето

Вим Вендерс дойде в София – бяха му връчили наградата на столицата и той дойде на специално посещение. Беше на гости във Втора английска гимназия. Изчаках го – не исках автограф – исках да видя и да пипна ръцете му – бяха меки, топли и все едно пипаш средата на горещ хляб, който сега са извадили от фурната…
Хлябът от ръцете ни се ражда…

Послеслов:
ДУШАТА

“Невъзможно е да се намерят следи от земния произход на душите. В душите няма нищо съставно, нищо, което би могло да се появи или да се образува на земята; няма дори нищо сродно с водата, въздуха или огъня. Наистина, нито във водата, нито във въздуха, нито в огъня има нещо, което да притежава способността да помни, разбира, мисли, да задържа миналото, да заглежда в бъдещето и да постига, осмисля настоящето.

Всичко това е свойствено само на духовните същества, т. е. на боговете, и вие никога не ще бъдете в състояние да посочите, че това има друг произход освен божествен. И затова всяко същество, щом усеща, мисли, живее, действа, трябва да има небесен и божествен произход, и затова трябва да е вечно. Не можем да си представим Бог другояче освен като дух, свободен от примеси на каквото и да било тленно.

Такъв също е и човешкият дух.”

Реклама

ЦИЦЕРОН, Марк Тулий (106 – 43 пр. Хр.)


Илюстрация:
„Витрувиански човек“ е известна скица, придружена с бележки от Леонардо да Винчи, нарисувана около 1490 г. в един от неговите дневници. Картината изобразява гола мъжка фигура в две насложени едно върху друго положения с разперени ръце и крака, едновременно вписани в кръг и квадрат.

Картината и текстът често са наричани Закон за пропорциите (Canon of Proportions) и по-рядко Човешки пропорции. Картината е изложена в Gallerie dell’ Accademia във Венеция, Италия.

Беше ли ви интересно?

Оценете тази история

Рейтинг / 5. Гласували

След като харесвате нашите истории...

Последвайте ни в социалните мрежи!

Написано от Игор Марковски
Игор Марковски е роден на 25 май 1963 година в Скопие, днес в Северна Македония, в семейството на писателя Миле Марковски. Завършил ВИТИЗ и УНСС. Работил в театрите в Търговище и “Сълза и смях”. Основател на радио “Витоша”. Водещ на предавания по БНТ, включително “Всяка неделя”, журналист, продуцент на български песни и клипове, между които “Гълъбо”, “Нека”, “Искам да към дъжд”, “Съдби”, “Нависоко”, “Ти защо си тук?”, “Липсваш ми” и др. В момента работи над мюзикъла “Генерална репетиция”.