Писма до бъдещето: Хора, четете!

Дали осъзнаваме или не, но бъдещето е част от днешното ни битие, дори когато вече ни няма. Защото нищо не възниква без твореца си, а творците сме ние. Без нас ги няма нашите потомци, които ще създават бъдещето бъдеще. Затова посланието до бъдещето не може да е друго, освен анализ на текущия ни живот. А това е трудна, неприятна и отблъскваща работа.

Когато, преди почти 20 години, се срещнах с интелектуалния шедьовър на Майкъл Кремо – „Човешката деволюция“, възприех самото понятие като оригинална игра на мисълта и не можех да допусна, че в собственото си време ще бъда свидетел на реализацията му. Тогава цивилизованият свят, към който България безусловно принадлежеше, навлизаше в епохата на лазерите и роботите.

Революцията на квантовата теория беше извършена, последвана от технологичната революция. Към завършека си вървеше геномната революция, а бурното развитие на информационните и компютърните технологии предвещаваха славно бъдеще на човечеството, включително и нашето. Само в кампуса на БАН, „7-ми километър“ работеха над 20 докторанти на Нобеловите лауреати Басов, Прохоров, Алфьоров.

Технологичният прогрес се придружаваше със социален ренесанс. Заличихме член Първи от Конституцията и всички станахме свободни. Сринаха се визови стени и се откриха нови хоризонти. За учените отпадна необходимостта да подписват агентурни досиета, за да специализират отвъд океана. Когато, през 2000 г., спечелих конкурса на БАН „България XXI век.

Реклама

Перспективни пазарни ниши и тяхното научно обслужване“ с концепцията „Лазер и здраве“, написах в раздела „рискове“ – „съществуват временни финансови затруднения в системите на науката и здравеопазването, но се очаква в близките 3-4 години те да бъдат преодолени“.

Четено в момента:  Писма до бъдещето: Ние сме в другите

Sancta Simplicitas! Възклицанието на Ян Хус отправям към себе си и към бедните туземци, които хвърлят съчки в огъня на собственото си бъдеще. И най-мрачните ми фантазии не предусещаха, че само след двадесетина години за България ще се говори в терминологията „деиндустриализация“, „деинтелектуализация“, „масова функционална неграмотност“. Че „Евростат“ ще ни закотви твърдо на последно място във всички социални и интелектуални класации. Че „Световната банка“ ще предвиди числеността на българите след четвърт век, сравнима с тази отпреди век и половина.

Какво се случи, та предизвика тази национална деволюция? Причините са много, но има една основна. Загубихме честта си! Бавно и полека в епохата на „реалния социализъм“ и експлозивно във времето на „многопартийния пазар“ и „пазарната демокрация“. Загубихме ценностната си система, в която честта е на първо място. Загубихме личната, груповата и националната си чест. Затова „свободните избори“ произвеждат обратна селекция на „първенците на народа“.

Затова определението „Политиката е мръсна работа“ се превърна от сарказъм в реалност. Председателят на Народното събрание иронизира опонентите си с „матросовско“ поведение, защото не разбира по каква причина човек може да положи гърди на амбразура. Министър-председателят не изпитва уважение към собствената си дума, дори утвърдена с подпис. Учени се държат като лакеи, а генерали като „леки жени“.

Посредствени данъчни служители се кичат с  академични „доктор хонорис кауза“ и професори, крадци изписват ликовете си като Христос на Тайната вечеря. А от катедрата на Народното събрание красноречиво ни убеждават, че висш патриотичен дълг е инвестирането на мизерния ни пенсионен фонд във военната индустрия на най-богатата държава.

От времето на Римската империя е известно, че моралният упадък води до стопанска, духовна, популационна катастрофа.

Реклама

Какво послание мога да отправя към бъдещето? Хора, четете! Всичко е написано дори в таблетите и смартфоните. Опитайте се да разберете защо хиляди български студенти са напуснали европейските университети, за да се включат в доброволческите отряди на Балканските войни. Защо професорът Ян Хус е отказал помилване от Светата инквизиция и е избрал огнената смърт. Защо поручик Списаревски е насочил таранния си удар върху бомбардировача, освободител „Либърейтър“ над село Пасарел.

Четено в момента:  Писма до бъдещето: Филмът на Бояна

Защото са имали чест!

В наше време луксът да притежаваш чест не носи пряка опасност за живота!

Беше ли ви интересно?

Оценете тази история

Рейтинг / 5. Гласували

Вашата оценка е важна за нас.

След като харесвате нашите истории...

Последвайте ни в социалните мрежи!

Написано от Проф. Лъчезар Аврамов
Проф. Лъчезар Аврамов е директор на Института по електроника на БАН. Създател на лаборатория "Биофотоника" в Института по електроника (ИЕ) на БАН и "Национален център по биомедицинска фотоника". Той е единственият български учен, номиниран за Наградата на ЕС за върхови научни постижения "Декарт" за изследвания в областта на фотофизиката на рака.