Ти идиот ли си, българино?
Нощес, малко преди полунощ, ме стресна стрелба. Помислих си – ами да, ето какво става като сме в извънредно положение, стреля се. Само че – нищо подобно. Погледнах навън – заря. Луминисценции.
В звездното небе огнената прелест на китайски фойерверки сипваха гръм след гръм, свист след свист над притихналото село. Пред ресторанта – десетки коли отвсякъде. В ресторанта – пълно с празнични хора. Извънредно положение ли?
Та се запитах – ти идиот ли си, българино? Пир по време на чума. Не просто лично падение, а обществено издевателство. Няма човек в страната, който да не е чул какво се случи с хората, които се събраха на подобно тържество в монтанското село – една мъртва жена, десетки болни и заразени.
Няма човек в страната, който да не е чул за забраната на такива събирания, за затварянето на кина, ресторанти, за отмяната на спортни състезания, научни конференции, концерти, театри, всякакво струпване на хора…
Призиви, съвети, санкции, забрани, рестрикции, всякакви други мерки. Само че те са за хора, които ценят живота и здравето си, не за идиоти, не за нафукани простаци, не за нискочели поклонници на максимата „забавлявай се!“, а след теб ако ще – и потоп…
Един приятел, който е на престижна и високоплатена работа във Великобритания, тези дни се прибра в София – един месец ще работи дистанционно поради опасността от заразата. Но не се прибра при семейството си, макар че няма никакви здравословни притеснения, нито пък някакви симптоми.
Настани се сам в празен апартамент, изолира се от всички и доброволно реши да изпълни двуседмична карантина. Защото за него по-важно от това да се порадва на малката си принцеса и на прелестната си жена е да ги предпази от коронавируса. Без фойерверки, без тупане в гърдите, без героични пози.
Ето това е смелост и себеотрицание, отговорност и дисциплина. Да го сравнявам ли с поставените под карантина шофьори, които отишли да се черпят в кръчмата? Или с фльорцата, която също под карантина и в България продължила да хойка, както си е хойкала до преди дни в Италия?
Или с циганското семейство, прибрало се от Кипър и също поставено под карантина, но сбрало родата и махалата на кючеци и гьобеци? Или с нощните веселяци в отсрещния ресторант, които ознаменуваха сполетялото ни нещастие с пищни фойерверки?
Та затова се питам – ти идиот ли си, българино?
Властта замалко не изпусна влака – влака на България – по нанадолнището на световната пандемия. Сега се налага сами да си отговорим – нима ние, българите, сме такива идиоти, че сме готови да изпуснем влака на собствения си живот и да застрашим здравето и живота на близките си с престъпното си лекомислие и хилавото си всезнайство, с неграмотното си високомерие и фалшивата си непогрешимост…
Йото Пацов е първият български журналист, попаднал в зоната на Чернобил, няколко дни след аварията. Разказът му за онези събития може да гледате тук:
