Българката, която стана най-щедрата дарителка в Австрийската империя

Едно поколение след опожаряването си от турците, Чипровци даде на Ренесансова Европа най-голямата фондация за поощряване на просветата и културата.

След разгрома на Чипровското въстание от 1688 г. и след няколкогодишни лутания, част от оцелелите бунтовници от Чипровско основават в началото на XVIII век български общини в областта Трансилвания. Друга част след петдесетгодишно скитане из Влахия и Трансилвания, гонени и постоянно нападани от турци, татари и всякакви разбойнически банди, най-сетне потърсили убежище в областта Банат.

И двете области се намирали тогава в пределите на Австрийската империя. Това е Свещената Римска империя на германската нация, в която влизала по-голямата част от Европа със столица Виена. Заможни българи измежду тях учредяват няколко фондации, на които оставят значителни средства.

Най-голяма в цялата Австрийска империя била Фондацията „Маргарита Бибич“, основана през 1774г. от Маргарита Бибич. Учредителката на фондацията произхожда от известния чипровски род Томянин, удостоен с дворянска титла за вярна служба и специални заслуги по време на австро-турските войни от първата половина на XVIII век. Благородническата титла била присъдена със специален указ от 5.VII.1749 г. на императрица Мария

Терезия в лицето на Александър Томянин, брат на Маргарита. Първият съпруг на видната благородничка от Чипровци – барон Марко Качамаг от село Копиловци в Чипровското воеводство, е първият кмет на българската община в град Алвинц, Трансилвания, за съжаление рано починал на 40-годишна възраст.

Средновековен герб на чипровската феодална фамилия Бибич, намирала се в тесни роднински връзки с фамилията Бакшич от Чипровци. Полумесецът в хералдиката от този период няма нищо общо с исляма. Полумесецът в тези гербове е символ за принадлежност към Илирия. Гербът на Илирия включва полумесец и стояща над него звезда.

Освен това той бил и виден търговец и заслужил съдия на българската енория в Алвинц. Неговият брат, легендарният Барон Никола Качамаг, уредил лично с Австрийската императрица Мария Терезия предоставянето на земи за заселване на пострадалите българи от Чипровско и Никополско в областта Банат.

След смъртта на първия и съпруг, Маргарита Томянин свързва съдбата си с подуправителя на Арадския комитат (графство) и таен съветник на императрица Мария Терезия, българина благородник от Чипровец Барон Якоб Бибич, „внук на светлейшия и досточтим архиепископ Деодат (Петър Богдан Бакшев)“, както се подписвали с братята си под официални писма до императорската канцелария.

Фамилията Бибич се намирала в тесни роднински връзки с фамилията на Петър Богдан Бакшев още от чипровския им период. Якоб Бибич и жена му Маргарита Томянин били едни от най-щедрите дарители на културните учреждения в Австро-Унгария през целия XVIII век. Приживе семейството учредило фонд за откриване и чрез лихви за поддържане на първата гимназия в Източна Унгария, в имението им в град Сент Ана (днес Сънтана).

През 1750 г. фондът възлизал на 15 000 рейнски флорина. През 1772 г. вдовицата на Якоб Бибич увеличила фондацията с нови 15 000 флорина за откриване към училището на четвърти и пети клас (т.н. хуманиорни класове), а през 1774г. завещава на същото училище цялото си състояние. То възлиза на фантастичната за онези времена сума от 222 653 рейнски флорина. С тях се финансира създаването на средно училище с интернат за безплатно обучение на 40 младежи и от тях поне трима трябвало да бъдат българи.

Завещанието на Маргарита Бибич (подписът гласи Маргарита Томянин-Бибич) носи дата 13.XII.1774 г. и е потвърдено с декрет от императрица Мария Терезия. Интересен е и фактът, че то съдържа много сведения за личния живот на завещателката, списък на завещаното богатство, указания как да бъде погребана, как да се организират училището и пансионът, каква заплата да получават учителите, как да бъдат избирани, какви деца да бъдат приемани и какви средства да се изразходват за отделния ученик за безплатна храна, квартира и униформа, как да се провежда обучението им, възпитанието им и др.

Според завещателното разпореждане в град Сент Ана било открито първото средно училище с интернат в Източна Унгария. Наричано е „Фондационно училище „Бибич“. За нуждите на училището била изградена нова просторна сграда и набавени всички необходими пособия. То, обаче, функционирало в Сент Ана само 10 години, тъй като по нареждане на император Йосиф II било преместено в Темешвар (дн. Тимишоара, Румъния), където просъществувало чак до 1950 г.

Завещаните от Маргарита Бибич средства се оказали премного за издръжка на едно училище. Затова Арадският комитат, управлявал фондацията, през втората половина на XIX век иззел част от фонда и с тези средства построил импозантна сграда на откритата в Арад (областта Банат) гимназия, а също и сграда за гимназията в град Орадя-Маре (дн. в Румъния).

Останалата част от фондовото имущество е останала за отците на „Благочестивите училища“, които са я изполозвали за строителството на комплекс, състоящ се от манастир, интернат за учащи се, учебна сграда и параклис в град Тимишоара (днешна Румъния). Пред входа на параклиса на внушителна мраморна плоча са записани имената на учредителите Маргарита Бибич и Якоб Бибич и годините на учредяването на училището в Сент Ана, на преместването му в Тимишоара и на строителството на новата сграда.

Това, обаче, не са единствените дарения на Маргарита Бибич. Известни са още шест нейни крупни дарителски акта. До наши дни са запазени три от построените изцяло със средства на Якоб и Маргарита Бибич сгради. В град Сънтана, Арадски окръг, Румъния, е запазена сградата на бившата гимназия с интернат. В Арад е запазена гимназиалната сграда, която служи и понастоящем за училищна сграда, наименувана на румънския просветител от Арадския край Мойсе Никоара.

Централната фасада на училищната сграда в град Арад, областта Банат в Румъния, построена със средства от Фондацията на Маргарита Бибич. Дори и в наши дни трудно биха се намерили средства за построяването дори само на тази училищна сграда.

В Тимишоара е сградата – комплекс, строена през 1910 г. В параклиса към комплекса в отделна стая са се съхранявали до настаняването на Политехниката в сградата, някои вещи на Маргарита Бибич и библиотеката заедно с книжа от семейния и архив.

Училищната сграда в областния център Арад, областта Банат в Румъния, построена със средства от фондацията на Маргарита Бибич.

Сред книгите е имало ценни екземпляри, печатани в Рим и Венеция, с копринена подвързия, а сред архивните книжа са фигурирали дипломите за благородничество на Якоб Бибич и за назначаването му за таен съветник на императрица Мария Терезия, учредителните актове на фондациите, кореспонденцията на Якоб Бибич с епископ Никола Станиславич и с други видни личности на българската емиграция във Влашко и Трансилвания, писма на барон Георги Пеячевич от Славония и други. Когато правех това изследване и научих на място за ценното съдържание на библиотеката, първата мисъл, която ми мина през главата бе, че ако трудът на Петър Богдан върху българската история наистина е отпечатан във Венеция, то няма как той да не е стигнал до Чипровци и със сигурност екземпляр от него трябва да е пренесен от оцелелите в новите им поселища, и на първо място в тази ценна библиотека.

Още повече, че много чипровчани са имали търговски кантори по тези места още преди въстанието и няма нищо чудно в това някои от тях да са го отнесли в канторите си още преди опожаряването на Чипровци по време на въстанието. През 1950 г. средствата от фондацията на Маргарита Бибич са били национализирани от румънската държава. Учреденото от Бибичеви училище има огромни заслуги за културното издигане на Източна Унгария.

През време на двувековното му съществуване в него са се учили хиляди младежи, станали учители, чиновници, лекари, общественици и стопански деятели. През неговите класове е минала и банатската българска интелигенция, възпитавана в завещаните от учредителите хуманни и народностни идеи. 

Още по темата: