Интервю със Сталин
През 1936 г. неочаквано Сталин дава интервю на американския журналист Рой Хауърд. То се разглежда като знаково в навечерието на Втората световна война
За Йосиф Сталин са се изписали хиляди томове, правени са стотици документални филми. Решихме да представим на вашето внимание един слабо известен епизод от историята на журналистиката. Това е част от едно от малкото интервюта, които съветския диктатор дава за западно издание. Сталин приема в Москва Рой Хауърд, президент на Scripps-Howard Newspapers. Стилът, с който Сталин посреща въпросите на американския журналист е много показателен за характера на съветския ръководител и начина, по който той вижда света три години преди избухването на най-големият военен конфликт в човешката история.
Според вас, какви ще са последствията от последните събития в Япония за цялостната ситуация в Далечния Изток?
В момента е трудно да се каже. Има прекалено малко информация все още. Картината не е достатъчно чиста.
Как ще реагира Съветския съюз ако Япония предприеме военна операция във вътрешността на Монголия, нещо което отдавна се очаква?
Ако Япония се осмели да атакува Монголската народна република, без да зачита нейната независимост, ще трябва да помогнем на Монголската народна република. Асистентът на Литвинов, Стомоняков, наскоро информира за това японския посланик в Москва и посочи неизменните приятелски отношения, които СССР поддържа от 1921 г. с Монголската народна република. Ще помогнем на нашите съюзници, както направихме това през 1921 г.
Бихте ли сметнали евентуален опит на Япония да атакува Улан-Батор, като необходимост за ответен отговор?
Да.
Съветският съюз изглежда вярва, че Германия и Полша имат агресивни планове срещу Съветския съюз и планират военно сътрудничество. Полша обаче изрази своето нежелание да позволи на чуждестранни войски, използващи нейната територия, да послужат като основа за операции срещу трети страни. Как СССР вижда подобна агресия от страна на Германия? От каква позиция, в каква посока ще оперират германските сили, според вас?
Историята показва, че когато някоя държава възнамерява да води война срещу друга държава, дори и не съседна, тя започва да търси граници, през които да достигне територията на държавата, която иска да атакува. Обикновено агресивната държава намира такава територия. Агресивната държава го прави или с помощта на сила, какъвто е случаят през 1914 г., когато Германия нахлува в Белгия, за да нападне Франция, или „заема“ такава територия, както Германия, например, използва Латвия през 1918 г.. Не знам точно какви граници може да приспособи Германия към нейните цели, но мисля, че тя ще намери хора, които са готови да й „заемат“ територия.
Изглежда, целият свят днес предрича още една голяма война. Ако войната се окаже неизбежна, когато, господин Сталин, мислите, че ще избухне?
Невъзможно е да се предвиди това. Войната може да избухне неочаквано. В наши дни войните не се обявяват. Те просто започват. От друга страна обаче мисля, че позициите на приятелите на мира стават все по-силни. Приятелите на мира могат да работят открито. Те разчитат на силата на общественото мнение. Те например имат инструменти като Лигата на нациите. Тук приятелите на мира имат предимството. Тяхната сила се крие във факта, че техните действия срещу войната са подкрепени от волята на широките маси на народа. В света няма хора, които да искат война. Що се отнася до враговете на мира, те са принудени да работят тайно. Тук враговете на мира са в неизгодно положение. Между другото, това е и причината те да прибегнат до военните действия като акт на отчаяние. Един от най-големите успехи, които постигнаха приятелите на мира, е ратифицирането на френско-съветския пакт за взаимна помощ от френската камара на депутатите. До известна степен този пакт е пречка за враговете на мира.
Ако все пак войната избухне, г-н Сталин, къде е най-вероятно да се случи това? На Изток или на Запад?
Според мен има две места на потенциална военна опасност. Първият център е в Далечния изток, в зоната на Япония. Имам предвид многобройните изявления на японски военни, които изобилстват със заплахи срещу други сили. Втората рискова зона е Германия. Понастоящем Далекоизточната зона на опасност разкрива най-голямата активност. Въпреки това центърът на тази опасност може да се измести към Европа. Това се посочва например в интервюто, което наскоро хер Хитлер даде за френски вестник. В това интервю Хитлер изглежда се е опитал да говори за мир, но това негово „спокойствие“ изобилства със заплахи срещу Франция и Съветския съюз. Виждате ли, дори когато хер Хитлер иска да говори за мир, той не може да избегне изричането на заплахи. Това е симптоматично.
Кое обществено състояние или условие, според вас ражда главната военна заплаха днес?
Капитализмът.
Коя специфична проява на капитализма?
Нейната империалистическа, узурпаторска природа. Помните ли как се започна Първата световна война? Тя възникна от желанието светът да бъде разделен. Днес имаме същата ситуация. Има капиталистически държави, които смятат, че са били измамени при предишното преразпределение на сфери на влияние, територии, източници на суровини, пазари и др., И които биха искали друго преразпределение, което би било в тяхна полза. Капитализмът, в своята империалистическа фаза, е система, която смята, че войната е легитимен инструмент за уреждане на международни спорове.
Не се ли крие елемент на опасност в истинския страх от намерението на Съветския съюз да наложи политическата си идеология върху други нации?
Няма причина за такива страхове. Ако смятате, че съветските граждани искат да променят облика на съседните държави, и то принудително, вие много грешите.
Значи ли това ваше изявление, че Съветският съюз трябва до всяка цена да се откаже от плановете и намеренията си за световна революция?
Никога не сме имали такива планове и намерения.
Вие, без съмнение, знаете, г-н Сталин, че голяма част от света има различно впечатление…
Това е в резултат на недоразумение.
Трагично недоразумение?
Не, комично. Или, може би, трагикомично. Вижте, ние, марксистите, вярваме, че революцията ще се проведе и в други страни. Но това ще стане само когато революционерите в тези страни смятат, че това е възможно или необходимо. Износът на революция е безсмислица. Всяка страна ще направи своя собствена революция, ако иска. Ако не иска, няма да има революция. Например, нашата страна искаше да направи революция и я направи, а сега изграждаме ново, безкласово общество. Но да твърдим, че искаме да направим революция в други страни, да се намесваме в техния живот, означава да кажем това, което е невярно, и това, което никога не сме си поставяли като своя цел.
По време на установяването на дипломатически отношения между СССР и САЩ президентът Рузвелт и Литвинов обмениха идентични бележки по въпроса за пропагандата. В параграф 4 от писмото на Литвинов до президента Рузвелт се казва, че съветското правителство се задължава „да не разрешава създаването или пребиваването на нейна територия на която и да е организация или група, която има за своя цел свалянето или подготовката за свалянето, или привеждането със сила на промяна в политическия или социалния ред на цялата или част от нейните територии или притежания”. Защо, г-н Сталин, Литвинов подписва това писмо, ако спазването на условията на параграф 4 е несъвместимо с интересите на Съветския съюз?
Изпълнението на задълженията, съдържащи се в цитирания от вас параграф, е под наш контрол. Изпълнихме и ще продължим да изпълняваме тези задължения. Според нашата конституция политическите емигранти имат право да пребивават на нашата територия. Ние им предоставяме право на убежище, както Съединените щати дават право на убежище на политически емигранти. Очевидно е, че когато Литвинов е подписал това писмо, той приема, че съдържащите се в него задължения са взаимни. Мислите ли, г-н Хауърд, че фактът, че на територията на САЩ има емигранти от руските белогвардейци, които провеждат пропаганда срещу Съветите и в полза на капитализма, които се ползват от материалната подкрепа на американските граждани, и които в някои случаи представляват групи от терористи, противоречат на условията на споразумението Рузвелт-Литвинов? Очевидно тези имигранти се ползват от правото на убежище, което съществува и в Съединените щати. Що се отнася до нас, ние никога няма да толерираме на нашата територия един терорист, независимо към кого са насочени неговите престъпни проекти. Очевидно правото на убежище има по-широко тълкуване в САЩ, отколкото в нашата страна. Но ние не се оплакваме.
в, Правда,
5 март, 1936
Източник: Works, Vol. 14
Издател: Red Star Press Ltd., London, 1978
