Професор Марков, КГБ и Гестапо

Драматичната история на един български учен, който попада в епицентъра на едно от най-зверските военни престъпления в историята на Втората световна война

Когато в една мрачна априлска утрин, на 1943-та година, авторитетният съдебен медик Марко Марков получава обаждане лично от директора на кабинета на министър-председателя Богдан Филов, той не предполага, че животът му ще бъде завинаги белязан от Гестапо и КГБ.

Бъдещият професор ще е сред първите в света, които ще се сблъскат с ужасите на масовите убийства на Сталин и няма да може да каже истината до края на живота си. По ирония на съдбата именно той ще погледне в кървавите очи на Катинската трагедия, която ще потресе целия свят и ще се превърне в силно пропагандно оръжие за руснаци и германци в най-важните месеци на войната.  

Към 1939-та година, те все още не бяха врагове. И крояха планове как да разделят Европа. Изтокът трепереше от Съветския съюз, а Западът от Хитлер. Лондон и Париж дадоха Чехословакия без никаква съпротива. Полша пък беше разделена между Рибентроп и Моллотов – 38% за Германия, 62% за Русия. Поляците бяха притиснати от две страни. А висшия им военен ешелон пленен и отведен в лагери.

Хитлер и Сталин обаче станаха врагове. След краха при Сталинград, германците се натъкват на нещо, което граничи с нечовешкото им отношение към евреите – масови гробища в Катинската гора. Хиляди трупове на полски офицери, масово убийство, което надскача и най-тежките кошмари. За Гьобелс това е прекрасен повод да насъска световното обществено мнение срещу Сталин.

„Катин трябва да докаже зверствата на съветската страна, това, че сталинизма и неговата най-дълга ръка КГБ… ще разбие всичко онова, което се нарича демокрация и либерализъм”, казва Ани Златева от историческия институт на БАН. Тя е сред най-задълбочените изследователи на темата. Нейна научна статия по темата може да прочетете тук.  

Гробовете на полските офицери в Катин са открити през 1942 година, от поляци, изпратени на принудителна работа, като научават за тях от местното население.

На 13 април 1943-та година, германското радио съобщава, че е открит масов гроб с невиждани до тогава размери. Заради несъгласието на Съветския съюз Международният червен кръст отхвърля молбата на Полша и Германия да изпрати международна комисия. Затова Германия сама организира група от 12 изтъкнати специалисти по съдебна медицина, предимно от покорените или съюзническите си страни. Тук започва одисеята на един професор, чийто живот ще бъде пречупен от трагедията и задкулисните политически игри.

По това време, в София се провеждат демонстрации по случай две години от присъединяването на България към Тристранния пакт.

Хиляди младежи от българската фашистка организация „Бранник” скандират името на германския пълномощен министър Бекерле. Същият човек информира българското правителство за находката на Райха край Катин.

България спешно трябва да изпрати съдебен медик с добро име и авторитет.  Марко Марков отива на мястото на професор Москов, който категорично отказва на немците да замине, след като му се обажда по телефона Богдан Филов, че го канят на такава международна комисия.

Директорът на Съдебно-медицинския институт в София Москов отказва. По-младият доктор Марков обаче няма право на отказ. Сред колегите си той е известен като перфектен професионалист, който се отличава от другите главно със своето хладнокръвие:„Неговото спокойствие ми напомня една формулировка на Шилер – „Той беше спокоен като град, през който е преминала чума”, разказа преди години пред бТВ доц. Йордан Калчев, който на младини е бил колега на известния проф. Марков.  

Така, доктор Марко Марков каца в Смоленск на 28 април 1943 година. Още по време на полета обаче се случва нещо, което сериозно смущава иначе хладнокръвния медик. Германците веднага му прибира документите, качват ги на друг самолет и ги приземяват в Катин.

Марков и колегите му от още 11 държави са помолени да не разговарят помежду си за това, което ще видят. Пред очите на тези хора, свикнали с човешката смърт, се разкрива гледка, която спира дъха им. Те обаче не могат да избират трупове за своите ексхумации.

Ексхумиране в Катин през 1943 г.

Най-важният въпрос е – кой е извършителят на зверското клане – Германия или Съветския съюз? Марков и неговите колеги бързо стигат до извода, че жертвите са избити 3 години преди ексхумацията им – през пролетта на 1940-та година. Марков проучва състоянието на телата, последните датирани записки в бележниците и издадените от съветските власти документи.

Западните сили предпочитат да вярват на тази версия, за да не ядосат Сталин, който понася основната тежест на войната с нацистите. Проф. Марко Марков обаче стига до други заключения. Ясно се вижда как избитите носят зимните си мундири, а съдебните медици не откриват в гробовете мъртви насекоми, което автоматично изключва съветската версия за ранната есен на 1941-ва година.

Убийствата са били извършвани с един единствен куршум – в тила. Ужасените полски офицери са осъзнавали ясно, че чакат на опашка за собствената си смърт. С вързани отзад ръце и примка, която стяга врата. Убийствата са били извършени с немски оръжия, и това поставя доста въпроси, на които вече е отговорено от руска страна… немските пистолетите не са правили засечка, докато руските често пъти са правели засечка.

53-ма стрелци извършват екзекуциите.

Всички тела имат по една дупка в черепа. Над гробовете им са посадени млади дръвчета, който след това ще послужат като доказателство за приблизителното време на извършването на разстрелите.

Полски офицери, пленени от Червената армия.

Работата на Марко Марков е към края си. Той вече е достигнал до истината, но няма намерение да положи подписа си под фашистки пропаганден документ. Обаче няма избор… Тях ги извикват един по един в една палатка. Поименно, там няма как да не се подпише протокол.

Именно този подпис е достатъчно основание веднага след 9 септември Комунистическият народен съд в България да подведе д-р Марков под отговорност заради „несъвместимост със задълженията на България като неутрална страна по отношение на СССР”. Но ситуацията се е променила. Другият лагер е готов да използва експертизата на Марков:

„Марков беше хвърлен в мазетата на тогавашния Народен съд. Няма съмнение, че е щял да бъде екзекутиран… В даден момент, при него в мазето влиза Кобулов, един от хората на Берия, изваждат го оттам, завеждат го при жена му, изкъпват го, избръсват го и по-нататъка е използван от руснаците да свидетелства в Нюрнберг”, разказва Йордан Калчев.

В Нюрнберг Марков трябва да излъже. От него се очаква да свидетелства, че нацистите са избили 15-те хиляди полски офицери. Той трябва да поддържа версията, че непосредствено преди германската агресия срещу Съветския съюз, полските пленници са изграждали път недалеч от Смоленск и са попаднали в ръцете на хитлеристите, които са ги избили. Чърчил и Рузвелт мълчаливо поддържат съветската теза. Чий грях е по-голям?

На 2 юли 1946 година, Марко Марков влиза в залата на Международния съд в Нюрнберг. Десет минути по-късно, той излиза неспокоен и гузен. Перфектният съдебен медик, когото всички уважават изрича лъжа, за да спаси живота си.

„Кой може да го упрекне? Не е въпроса, че можеше само да загуби живота си. Щяха да го мъчат, щяха да го инквизират, той е знаел много добре какво е можело да стане”, оправдава го вече възрастният му колега Йордан Калчев.  

Марко Марков никога повече не обелва дори и дума за Катин. Няма публикации, дипломатично отклонява всяка покана за лекции по темата: „Знаех че няма смисъл да говоря с Марков по този въпрос, че няма нищо да ми каже. Даже ми се струва, че той на никого нищо не е казал”, продължава Калчев.

Изминават години. През 1952-ра година вече професор Марко Марков отново е пред принуден да се върне към това, за което никога не говори.

Американската армия използва бактериологично оръжие срещу противника си в Корейската война. Това дава повод на съветското правителство да организира подобна кампания срещу Вашингтон, каквато Гьобелс организира срещу Москва заради Катин.

Американският сенат отговаря с готовност да преразгледа мистерията с разстрела на полските офицери. В Американското посолство в София знаят как Марко Марков е бил принуден да промени показанията си.

Клещите на КГБ отново стискат Марко Марков. Той дава пресконференция пред над 100 репортери, в която повтаря лъжата си от Нюрнберг. След това отново потъва в мълчание.

Той самият казва, че „Катин – пречупи моя живот. Този кошмар на Катин никога не се маха от живота му.

Професор Марко Марков си отива от този свят във влака от Пловдив към София, в който пътува заедно със своя колега Георги Михайлов, на когото казва: „Георги, не искам да те тревожа, но сърцето ми спря”.  

Така си отива човекът, за когото Катин е нещо повече от трагедия. Той става жертва на сложната информационна война между два лагера пред очите на безучастните западни държави.

 „Това е един достоен човек, един голям експерт, голям съдебен медик с европейско реноме, репутация голяма. Който е бил в Катин на тези ексхумации и след това цял живот е трябвало да говори неистини…”, съжалява го доц. Калчев.

50 години поляците чакат доказателство за руската вина. Чак през 1990-та година, първоначалните заключения на Марков са официално потвърдени. Целият свят научава, че Съветския съюз е извършил нечовешките убийства на 15 хиляди души.

Официалното предложение от Берия към Сталин за избиването на полските офицери край Катин.

Разсекретена е „Папка номер 1”, която е седяла в сейфа на всички съветски ръководители след Сталин. От нея става ясно, че Лаврентий Берия предлага на Сталин полските пленници да бъдат убити, защото са „заклети врагове на Съветския съюз”.  Нищо повече.

Така гората край Смоленск завинаги ще символизира полската трагедия и като жертвен олтар ще взима своите нови жертви. Докато миналото не бъде забравено. Но всъщност, възможно ли е това?