С консерви „Русенско варено” на война

Историята на Тошко Гойлашки, служил в поделението в Елхово, когато мобилизирали полка му да участва в потушаването на Пражката пролет.

В нощта на 20 срещу 21 август 1968 година войските на Варшавския договор потушават „Пражката пролет“ по заповед на КПСС. В потушаването участват половин милион войници, предвождани от танкове на съветската армия. България е първата страна, настояла за военна интервенция в Чехословакия, и последната, която се извинява за участието си в потушаването на Пражката пролет.

Преди 51 години, от Прага тръгва мечтата за „социализъм с човешко лице”. Това е план за демократичен строй, в основата на който е свободата на мненията. Още в началото на 1968 година журналистите игнорират цензурата на чехословашката комунистическа партия. Опасността за Москва е прекалено голяма. И тя решава да действа.

Тошко Гойлашки, служил в поделението в Елхово, когато мобилизирали полка му да участва в потушаването на Пражката пролет. На 72 години. Работил в банковия сектор, завършил Лесотехнически университет. Но преди това бил войник. От тези по времето на соца с дългата служба и спомени за цял живот. А неговите са като продължението на Швейк. По ирония на съдбата не само смешната част, но Чехия го свързва с героя на Ярослав Хашек. Тошко ни писа, за да може неговата смела и иронична войнишка история да остане. А ниe я публикуваме с удоволствие.

Реклама
Ledenika Banner .

Вярвам, че на всеки Пражката пролет се е отпечатала в главата, защото това наистина беше низ от премеждия. Бях войник, редник.  Вдигнаха ни под тревога, след това върнаха целия полк, защото не били готови явно. Трябвала по-сериозна подготовка. Върнаха полка. Ден-два ни оборудваха с каквото трябваше и след това пак ни вдигнаха под тревога. Аз бях в лечебницата тогава и се изнесе целият полк с камиони, танкове. Танковете бяха от най-старите –  Т-34 от войната.

Не ни казаха къде отиваме. Даже и офицерите не знаеха. Казаха, че ще ни натоварят в кораби и отиваме в тогавашния Съветски съюз. Какво ще правим, никой не знае.

Консервите и дрехите на войника

Не си спомням времето, през което сме пътували, защото спим, ядем, спим, ядем – това беше. А и бяхме в конски вагон. Целият полк беше в конски вагони. Раздаваха ни консерви, такива русенско варено, раздули се. Като го боднеш с ножа, до тавана хвърчи. И като ни разстрои стомасите. Е това никога няма да го забравя.

Четено в момента:  Мисията на българската столица

И така, няма къде да се изходиш. Събуваш си панталоните, хващаш се за желязото и задникът навън. Така минахме през коловоз номер едно на Лвов. И като погледнеш композицията, виждаш и от двете страни, стърчат задници. Страшна история. И там спряха влака, разбра се за какво става въпрос, че сме се натровили от консерви. Спряхме, дадоха ни друга храна. След това пристигнахме в Мокачево, Украйна. Една от най-западните точки.

В Мокачево ни разквартируваха в една гора, бивше имение на някакъв унгарски граф. Там беше второто премеждие. Раздадоха ни руски палатки. И спим на земята, тя е наскоро окосена. И ни нападна т.нар. житна краста.  Дойдоха генерали руски, голяма делегация. И край! Казаха, че ние сме небоеспособни, не можем да вършим работа, която си ни определили.

Стана голям майтап. Докарват огромни бани, цистерни с душове, хвърчи вода. И се къпем всичките, мажем се със сярна мас, задължително при крастата и след това пак се къпем. Дрехите ни са памучни и влизат в едни големи уредни за дезинфекция. Пара 120 градуса. И това беше най-интересният момент. Обличаме се и започва страшен смях.

Дрехите се свили! Кепето ми като го сложих тука като детска шапка. Куртката се впила, панталона до прасците. Швейк пасти да яде. И докараха дрехи от България, естествено.

И като ни раздадоха патроните влязохме в Словакия и оттам на собствен ход. Танковете до един стигнаха, полка го разделиха на няколко части. И започнахме да се пазим сами. А когато човек не е воювал, той не може и да се пази.

Бойните действия на полка

В Чехия, казаха ни, че ще има метеж и ще предотвратим контрареволюция, затова са влезли и други войски. Имаше и германци, но руснаците вършеха цялата работа.

Първи наряд сменяме втори пост, аз си подритвам някаква консервна кутия и съм мръднал няколко крачки и кутията пред този, който застава на моето място подскача. А те стреляли от шосето. И оня и той гледа кутията и гледа, че има дупка. Залегнахме, стреляхме по голям камион, надупчихме го и онези избягаха. Това бяха чехи, които са стреляли по нас.

Четено в момента:  Екзекуция за български агент на ЦРУ

До Прага не стигнахме. Бяхме във Словакия целият полк. Никъде не сме ходили. Нищо не свършихме. Ние бяхме само като пионки да се знае, че сме български войски.

И така леко любопитни всички казваме си: „Хайде да минем с УАЗката през града да видим какво става”. И намираме един от нашите до една табела паднал, табелата надупчена. И лекарят, старши лейтенант гледа го, гледа го, няма нищо по него. Няма кръв. Прасна му един шамар, два шамара. Тоя се надигна и вика: „Не съм ли убит?”. Те стреляли по него и той припаднал…

Когато не си информиран, попадаш в безвремие. Но съм сигурен, че влязохме на 21-ви август и на 22-ри или 23-ти бяхме на място. Там поседяхме месец и нещо. Не мога да си спомня на коя дата ни върнаха.

Тука, в България  имаше пресконференция, когато се върнахме и аз бях там, на подиума заедно с генералите.  Зададоха ми разни въпроси „Вие не сте знаели имало е от вас много убити?”, викам: „Как ще има от нас много убити като първо ние спим по 8 души в палатка.  Един като липсва е ясно. Аз взимах пощата от самолета. В самолета имаше по три четири носилки завити. Това бяха загиналите. И те бяха руснаци.  Руснаците вършеха цялата работа, ние – нищо”.

Знаех само за едно момче от Харманли, което излязло от зоната си и го застреляли.

Реклама

И така след пресконференцията дойдоха да ме интервюират. От интервюто нищо не съобщиха, нищо не излезе на бял свят.  А казах на журналистите които ме попитаха, може и да знаех точно какво правя там, но разбрах, че хората искат да се махне този режим. Нищо не излъчиха.

В България нищо не се публикуваше за Пражката пролет. Работническо дела какво ще пише? Текстовете им бяха под знака на: „Работата се оправи, всичко е добре, хората са доволни”. Това беше представено в целия печат.

Но в крайна сметка аз видях как се започва война. И как се участва в нея…

YourStory Banner

Беше ли ви интересно?

Оценете тази история

Рейтинг / 5. Гласували

След като харесвате нашите истории...

Последвайте ни в социалните мрежи!