С консерви „Русенско варено” на война

Историята на Тошко Гойлашки, служил в поделението в Елхово, когато мобилизирали полка му да участва в потушаването на Пражката пролет.

В нощта на 20 срещу 21 август 1968 година войските на Варшавския договор потушават „Пражката пролет“ по заповед на КПСС. В потушаването участват половин милион войници, предвождани от танкове на съветската армия. България е първата страна, настояла за военна интервенция в Чехословакия, и последната, която се извинява за участието си в потушаването на Пражката пролет.

Преди 51 години, от Прага тръгва мечтата за „социализъм с човешко лице”. Това е план за демократичен строй, в основата на който е свободата на мненията. Още в началото на 1968 година журналистите игнорират цензурата на чехословашката комунистическа партия. Опасността за Москва е прекалено голяма. И тя решава да действа.

Тошко Гойлашки, служил в поделението в Елхово, когато мобилизирали полка му да участва в потушаването на Пражката пролет. На 72 години. Работил в банковия сектор, завършил Лесотехнически университет. Но преди това бил войник. От тези по времето на соца с дългата служба и спомени за цял живот. А неговите са като продължението на Швейк. По ирония на съдбата не само смешната част, но Чехия го свързва с героя на Ярослав Хашек. Тошко ни писа, за да може неговата смела и иронична войнишка история да остане. А ниe я публикуваме с удоволствие.

Реклама

Вярвам, че на всеки Пражката пролет се е отпечатала в главата, защото това наистина беше низ от премеждия. Бях войник, редник.  Вдигнаха ни под тревога, след това върнаха целия полк, защото не били готови явно. Трябвала по-сериозна подготовка. Върнаха полка. Ден-два ни оборудваха с каквото трябваше и след това пак ни вдигнаха под тревога. Аз бях в лечебницата тогава и се изнесе целият полк с камиони, танкове. Танковете бяха от най-старите –  Т-34 от войната.

Не ни казаха къде отиваме. Даже и офицерите не знаеха. Казаха, че ще ни натоварят в кораби и отиваме в тогавашния Съветски съюз. Какво ще правим, никой не знае.

Консервите и дрехите на войника

Не си спомням времето, през което сме пътували, защото спим, ядем, спим, ядем – това беше. А и бяхме в конски вагон. Целият полк беше в конски вагони. Раздаваха ни консерви, такива русенско варено, раздули се. Като го боднеш с ножа, до тавана хвърчи. И като ни разстрои стомасите. Е това никога няма да го забравя.

Четено в момента:  Тръмп, Андрю Джаксън и „Сделката на века“

И така, няма къде да се изходиш. Събуваш си панталоните, хващаш се за желязото и задникът навън. Така минахме през коловоз номер едно на Лвов. И като погледнеш композицията, виждаш и от двете страни, стърчат задници. Страшна история. И там спряха влака, разбра се за какво става въпрос, че сме се натровили от консерви. Спряхме, дадоха ни друга храна. След това пристигнахме в Мокачево, Украйна. Една от най-западните точки.

В Мокачево ни разквартируваха в една гора, бивше имение на някакъв унгарски граф. Там беше второто премеждие. Раздадоха ни руски палатки. И спим на земята, тя е наскоро окосена. И ни нападна т.нар. житна краста.  Дойдоха генерали руски, голяма делегация. И край! Казаха, че ние сме небоеспособни, не можем да вършим работа, която си ни определили.

Стана голям майтап. Докарват огромни бани, цистерни с душове, хвърчи вода. И се къпем всичките, мажем се със сярна мас, задължително при крастата и след това пак се къпем. Дрехите ни са памучни и влизат в едни големи уредни за дезинфекция. Пара 120 градуса. И това беше най-интересният момент. Обличаме се и започва страшен смях.

Дрехите се свили! Кепето ми като го сложих тука като детска шапка. Куртката се впила, панталона до прасците. Швейк пасти да яде. И докараха дрехи от България, естествено.

И като ни раздадоха патроните влязохме в Словакия и оттам на собствен ход. Танковете до един стигнаха, полка го разделиха на няколко части. И започнахме да се пазим сами. А когато човек не е воювал, той не може и да се пази.

Бойните действия на полка

В Чехия, казаха ни, че ще има метеж и ще предотвратим контрареволюция, затова са влезли и други войски. Имаше и германци, но руснаците вършеха цялата работа.

Първи наряд сменяме втори пост, аз си подритвам някаква консервна кутия и съм мръднал няколко крачки и кутията пред този, който застава на моето място подскача. А те стреляли от шосето. И оня и той гледа кутията и гледа, че има дупка. Залегнахме, стреляхме по голям камион, надупчихме го и онези избягаха. Това бяха чехи, които са стреляли по нас.

Четено в момента:  1990: Българското Черноморие

До Прага не стигнахме. Бяхме във Словакия целият полк. Никъде не сме ходили. Нищо не свършихме. Ние бяхме само като пионки да се знае, че сме български войски.

И така леко любопитни всички казваме си: „Хайде да минем с УАЗката през града да видим какво става”. И намираме един от нашите до една табела паднал, табелата надупчена. И лекарят, старши лейтенант гледа го, гледа го, няма нищо по него. Няма кръв. Прасна му един шамар, два шамара. Тоя се надигна и вика: „Не съм ли убит?”. Те стреляли по него и той припаднал…

Когато не си информиран, попадаш в безвремие. Но съм сигурен, че влязохме на 21-ви август и на 22-ри или 23-ти бяхме на място. Там поседяхме месец и нещо. Не мога да си спомня на коя дата ни върнаха.

Тука, в България  имаше пресконференция, когато се върнахме и аз бях там, на подиума заедно с генералите.  Зададоха ми разни въпроси „Вие не сте знаели имало е от вас много убити?”, викам: „Как ще има от нас много убити като първо ние спим по 8 души в палатка.  Един като липсва е ясно. Аз взимах пощата от самолета. В самолета имаше по три четири носилки завити. Това бяха загиналите. И те бяха руснаци.  Руснаците вършеха цялата работа, ние – нищо”.

Знаех само за едно момче от Харманли, което излязло от зоната си и го застреляли.

Реклама

И така след пресконференцията дойдоха да ме интервюират. От интервюто нищо не съобщиха, нищо не излезе на бял свят.  А казах на журналистите които ме попитаха, може и да знаех точно какво правя там, но разбрах, че хората искат да се махне този режим. Нищо не излъчиха.

В България нищо не се публикуваше за Пражката пролет. Работническо дела какво ще пише? Текстовете им бяха под знака на: „Работата се оправи, всичко е добре, хората са доволни”. Това беше представено в целия печат.

Но в крайна сметка аз видях как се започва война. И как се участва в нея…

YourStory Banner

Беше ли ви интересно?

Оценете тази история

Рейтинг / 5. Гласували

Вашата оценка е важна за нас.

След като харесвате нашите истории...

Последвайте ни в социалните мрежи!