Жените, за които България беше целият свят

Няма друг род, в който жените да имат по-ключова роля за историята на България

Няма много български родове от новата ни, следосвобожденска история, които да са оставили така трайна следа в българската модерна политика, култура и общественополезна дейност, като семейство Станчови. Тези хора съвсем осъзнато, но с непринуда и без поза, представляват България буквално на всеки един континент, било то в официално качество или просто като хора закърмени и живеещи с любов към България.

Станчовото семейство се преселило от град Берат (Албания) в Свищов (все територии на Османската империя) през средата на 17в. и не след дълго станали една от най-уважаваните и влиятелните фамилии не само в Свищов, но и в цяла следосвобожденска България. Много изследователи твърдят, че Станчови представляват цяла „династия“,  която оставя огромен опечатък свързан с България от Освобождението до ден днешен и са безспорно едни от „строителите на съвременна България“.

По-малко известна, но не и с по-малко значение, е по-красивата и крехка част от семейството, а именно жените Станчови!

Малко познат факт е, че една от най-значимите фигури в модерната българска история – Стефан Стамболов, е бил женен за Поликсени/Поликсена Станчова –Стамболова (1868.-1947). По време на управлението на Стефан Стамболов (1887-1894) Поликсени  е не просто „първа дама на България“, но и негов най-голям и близък довереник. Прочут със своята мнителност и недоверчивост, Стамболов, не владеел чужди езици, а неговата млада (с 16 години по-малка) и красива съпруга владеела четири западни езика и винаги превеждала на министър-председателя, когато имал важна среща с чуждестранен гост.

За Стамболов бракът му с Поликсени бил по любов, но и без съмнение съзнавал колко благоприятно за него е да се венчае за жена от рода на Станчови. Поликсени ражда четири деца на знаменития държавник, като нито едно от тях не оставя потомство. След трагичната кончина на мъжа си, Поликсени Станчова никога повече не се омъжва (въпреки крехката си вдовишка възраст) и остава вярна на идеите и възгледите на мъжа си, както и с голямо влияние сред народно-либералната партия. Смело можем да кажем, че Поликсени Стамболова е била изключително ерудирана и интелигентна жена, отдадена на българското общество и благотворителна дейност. До последните си дни тя е един от най-активните членове на Българския Червен Кръст.

Друга дама, част от станчовото семейство, която оставя сериозен опчечатък върху целия „клан“ и придава аристократичен колорит на фамилията, е графиня Анна Роз Каролин Делфин Жозефин Франсоаз дьо Грено – Станчов или графиня дьо Сен Кристоф (1861- 1955). Анна Станчова е съпруга на българския министър-председател и външен министър Димитър Станчов (1864-1940), както и баба на големия български дипломат и дарител Иван Иванов Станчов (1929 -). Анна принадлежи на стар френски и италиански род, като по италианска линия има кралска кръв от рода на Савоите.

Графиня дьо Грено пристига в Княжество България, за да бъде придворна дама на майката на цар Фердинанд княгиня Клементина (дъщеря на последния френски крал Луи Филип) и е убедена католичка, което налага Димитър Станчов да приеме католицизма, за да се ожени за своята любима. Така от този момент основната част от семейството са католици, включително и нейният внук Иван Станчов.

Анна оставя мемоари „ Дворцови и дипломатически спомени 1887-1915“, които са изключително описание на политическия и социален живот в царския дворец, а и на целия бъларски и европейски порядък по това време. Анна, типично за станчовото семейство, както и водена от своята дълбока вяра, оставя голяма следа със своята благотворителна и хуманна дейност в България и не спира да бъде голям посланик на страната ни по целия свят.

Надежда Станчов Мюър (1894-1957), дъщеря на Димитър и Анна Станчови, е достоен наследник на своя знатен род. Надежда получава изключително солидно образование докато пътува с майка си и баща си из цяла Европа и научава осем езика.  От съвсем малка влиза в българския царски двор, като придворна дама на княгиня Мария-Луиза и царица Елеонора. Изключителният и интелект и репутацията на нейното семейство лесно и проправят път като едва на 24 годишна възраст се озовава в епицентъра на най-необикновените и важни събития на в началото на XXв. Надежда е помолена лично от министър-председателя Александър Стамболийски да стане секретар на водената от него делегация на Парижката мирна конференция, както и негов личен преводач.

Това позволява на младата жена да има достъп и лични срещи с едни от най-влиятелните хора в Европа и света.

Непосредтсвено след заминаването си от Париж Надежда е изпратена на поста първи секретар в посолството ни във Вашингтон, като дори за кратък период изпълнява длъжността посланик на България в САЩ. Тези две длъжности я правят униклана за своето време. Тя е считана за първата жена дипломат на Балканите и Европа и първата жена посланик в САЩ. Ще отнеме още близо 30 години, след нейното назначение, за да може Америка да изпрати свой посланик жена.

Заради своята близост със Стамболийски, след Деветоюнския преврат от 1923г., Надежда подава оставка от поста си във Вашингтон и се премества да живее в Лондон където среща шотландския аристократ сър Александър Кей Мюър (1868- 1954), за когото се жени година по-късно. Надежда започва да води изключително интензивен социален и културен живот в Лондон, в замъка на съпруга си в Шотландия (където лично цар Борис и царица Йоана ги посещават) и често посещава любимата си България.

Лейди Мюър става един от най-активните членове на „Балканския комитет“ към Форин Офис и не еднократно нейното мнение е търсено от едни от най-големите дипломати на Кралството. Междувременно Надежда започва журналистическа кариера в BBC и пиши непрестанно за България, Балканите и значенито на нейната родина.

Една от най-прочутите и статии, която илиза в Британското Кралско Географско списание е озаглвавено „ Поглед към България“ („A Look at Bulgaria”), което буди огромен интерес към страната ни. Въпреки всичките и интереси и занимания, нейният най-голям и безспорен труд, който оставя като свое наследство (няма деца с лорд Мюър) е книгата и „ Димитър Станчов. Патриот и Космополит (1864-1940)“, която излиза година след смъртта и през 1958г. на английски език. През целия си живот Надежда Станчова е отдадена на България и не списа да служи на страната си и да бъде нейн посланик без значение къде пребивава.

Други две забележителни дами, представители на семейство Станчови са Марион Митчел Станчов (1903-1996) и Надежда Иванова Станчов (Бамби) (1934-). Марион е съпруга на българския дипломат Иван Димитров Станчов (1897-1972) и майка на „патриарха на съвременната българска дипломация“ Иван Станчов (1929 – ), а Надежда (Бамби) е дъщеря на Марион и сестра на Иван Станчов.

Марион е американка с шотландски корени, родена в Сао Паоло, Бразилия. Нейният баща е шотландски индустриалец, който отива в края на XIXв. в Бразилия и прекарва първите ЖП линии, строи водноелктрически централи и инфраструктура и има не една улица кръстена на негово име там. По майчина линия, Марион е от голямо американско семейство.

Религията играе особено важна роля в живота на Марион, която е родена простестантка, но след брака си с Иван Станчов (баща) бива дълбоко впечатлена от идете на католическата вяра и я приема. Жената на българския дипломат поставя в основата на своето съществуване християнските ценности и значимостта от това да сме добри и праведни християни. Марион и Иван Станчов (баща) са лични приятели на цар Борис и царица Йоанна и техни най-близки довереници.

Семейство Станчови са чести гости на царя и царицата и активно участват в кампанията за спасяването на българските евреи, като освен всичко, заради близкото си приятелство с епископ Анджело Ронкали (по-късно Папа Йоан XXIII) успяват да издадат множество пасавани за преминаване през нацистка Европа не само на български евреи. Освен това Марион и Иван (като генерален консул на България в Галац, Румъния) успяват да помогнат и спасят близо 50хил. таврийски българи.

След като Марион и Иван Станчови бягат от нацистите и комунистите в България се заселват в семейното имение гр. Урбана, недалеч от Вашингтон, където превръщат своята голяма къща в един от основните центрове на българската емиграция в САЩ и са помогнали не на един или двама българи в нужда. Марион остава близка приятелка с папа Йоан XXIII до неговата кончина и тяхното семейство го посещава на няколко частни аудиенции като семейни приятели във  Ватикана.

Марион е прочута и със своята страст към дърворезбата и изработването на гравюри, както и на събирането на антична керамика. Нейната колекция, рисунки и гравюри днес могат да бъдат видени в музея на института Уорбърг в Лондон. До последно Марион е отдадена на България и благотворителна дейност и успява да види как синът и Иван Станчов след промените става посланик на България в Лондон и външен министър.

Надежда Станчова Бамби е дъщеря на Марион и Иван Станчов Старши, както и сестра на Иван Станчов Младши. Бамби Станчов, както я наричат приятелите и, е родена в Рим, но цял живот носи Бълария в сърцето си. По време на годините в изграние, тя завършва изкуствознание и кинокритика в Италия и САЩ и става успешен специалист по културен мениджмънт и комукации.

В Италия работи с Федерико Фелини,с когото стават добри приятели, а по-късно се запознава с най-голямата оперна прима на XXв. Мария Калас, с която стават неразделни приятелки до смъстта на Калас. По желание на голямата оперна прима Надежда пише нейна биография „ Спомение за Мария Калас“. Двета изключителни жени намират много общо помежду си, като както самата Надежда казва

„И двете идвахме от съседни страни. Аз от България, Мария от Гърция“. След промените Надежда Станчова и брат и Иван Станчов (син) предоставят семейния си дом в морската градина на Варна и създават фондацията Карин Дом, която към днешна дата е излекувала над 7000 деца с двигателни увреди и е обучила над 7000 специалиста от Балканите и Близкия Изток как да се грижат за деца с проблеми.

Карин Дом е обявен от Европейската Комисия за социаен дома на Балканите и един от най-успешните в целия ЕС.

Делото за България на „династията“ Станчов е безспорно и трябва да бъде изучавано като пример да традиция, отдаденост и любов към каузата България! Жените в семейството са просто един голям пример, че зад всеки успял мъж се крие една специална жена.