Трамваят-беглец
Как един 20-годишен столичен музикант се превърна и в Батман, и във… ватман
На трамвайната спирка на Попа съм, посока „Гарибалди“ и чакам трамвай, спира един от тези зелените, аз не се качвам на него, защото чакам следващия. Там светофара е бавен и както си чака раздаването в един момент забелязвам, че трамвая започва бавничко да се движи назад.
Първо си помислих, че ватмана нещо е бил прекалено напред и се прибира да не пречи на кръстовището. Малко по малко обаче набира скорост, назад е наклон към стадиона, а трамвая е 70 тона желязо. И в следващия момент ме подминава най-предната част с кабинката и там няма никой.
Първоначално ми стана странно: „Я, гледай, трамвай без ватман, се търкаля назад… хехех…“
И в следващия момент: ОМГ! ТРАМВАЙ БЕЗ ВАТМАН СЕ ТЪРКАЛЯ НА СВОБОДЕН ХОД!!!
Някакви хора наоколо също гледат и викат: аа няма ватман вътре! Аз в този момент взимам нещата в свои ръце, удрям един спринт, трамвая вече е на 20ина метра от спирката и се засилва. Предната врата е отворена, аз скачам в движение, влизам в кабинката иии ще трябва да го спра някакси. Гледам една ръчка, изглеждаше като да е някаква спирачка, дърпам я – Нищо не става!
Сядам в седалката и има два педала, викам си все един от тях ще е спирачка. Десният се оказа правилния, а като го натиснеш докрая звъни звънецът!
Аз съм стъпил напълно на него. От магазинчето на ъгъла излиза объркана ватманката с баничка в ръка… Гледа трамвая ѝ на 50 метра надолу и аз на нейното място.
В другата посока точно минаваше трамвай, ватмана спря, щото е видял от другата страна на светофара цялата случка. А пътниците бяха 10-ина възрастни дами, всички овикаха ватманката как може да ги остави без спирачка. Тя нещо натисна някакво копче и се оправдава: „ама тя спирачката явно не държи“.
Слизам аз, някакви хора ме поздравяват, един ме пита: „ама ти откъде знаеш как да караш трамвай“?
Смея се: „Амии, не знаех че мога..“