Жестът на ЦСКА в памет на принцеса Грейс Кели

Принцесата на Монако загива преди мача. ЦСКА отказва служебна победа, приема да играят в Ница. Кошмари по пътя, играчите загряват в автобуса. Френската публика става на крака пред жеста на българите.
На книжния пазар вече е „Червената одисея“ за най-паметните мачове на ЦСКА в Европа. Автори са журналистите Станил Йотов и Цветан Дерменджиев. Книгата е на издателство Premium books. Публикуваме откъс за един от най-емоционалните моменти в историята на червения клуб.
През юни 1982 г. отборът на ЦСКА печели третата си поред шампионска титла под ръководството на Аспарух Никодимов. Всички привърженици очакват с нетърпение жребия за предстоящата европейска кампания. При тегленето се пада „Монако”, първенецът на Франция.
Същото лято френският футбол вече е на мода. На световното първенство в Испания „петлите” са се класирали във финалната четворка, като губят драматично полуфинала срещу Западна Германия. В продълженията на двубоя в Севиля те водят с 3:1, но немците успяват да изравнят, за да спечелят при дузпите. От участвалите на мондиала с екипа на „Монако” играят вратарят Жан-Люк Етори, Мануел Аморос, Ален Куриол и Бруно Белон. Сред звездите на състава са още шведът Едстрьом и швейцарецът Барберис.
Месец и нещо по-рано ЦСКА се вкарва в тежко приключение с един мач в Бургас. Докато част от отбора е на почивка на морето, група привърженици на „Левски” канят звездите Стойчо Младенов, Цветан Йончев, Пламен Марков и още неколцина да играят с тях демонстративен мач на асфалта в двора на Математическата гимназия. Уж всичко е на приятелски начала, но изведнъж сините запалянковци почват да ритат футболистите.
„Не знам какво искаха да покажат, но мачът премина всякакви граници на нормалното. Прекъснах играта, защото щяха да ни контузят състезателите”, свидетелства треньорът Аспарух Никодимов. Неговият тим почва сезона с три победи и две равенства, преди да отлети за първия мач от турнира за Купата на европейските шампиони.
На 14 септември 1982 г. чартърът с българските шампиони каца в Ница. Летището се намира на около 25 км от Княжество Монако. Отборът заминава с автобус натам, настанява се в хотела си и провежда вечерна тренировка.
На сутринта представители на „Монако” пристигат в базата на ЦСКА с изкривени от скръб лица. Оказва се, че предната вечер е загинала принцесата на княжеството Грейс Кели. Като бивша актриса и носителка на „Оскар“, Нейно Височество се явява любимка на хората. Във футболния отбор също е на особена почит, тъй като именно тя е направила дизайна на белите екипи с диагоналната червена лента на „Монако“.
Бивша актриса и носителка на „Оскар”, Грей Кели се отказва от филмовата си кариера, след като се омъжва за принца на Монако Рение III и влиза в княжеската фамилия. Сватбата на века е наблюдавана от цели три милиона зрители по все още прохождащата в онези години телевизия. Младоженците продължават династията с трите си деца принц Албер II и принцесите Каролин и Стефани.
Във фаталния ден принцесата и дъщеря й Стефани пътуват с мощния княжески „Роувър” 3500S V8 за Париж, където са поканени на модно ревю. Обикновено ги вози шофьор, но заради претъпканата с дрехи кола свободните места са само на двете седалки отпред. Някъде около Кап д’Ел се случва непоправимото.
Роувърът поднася, пробива мантинелата и се сгромолясва в пропастта. Случаен жител пръв пристига на мястото на инцидента, за да види как окървавената принцеса Стефани крещи, че майка й е мъртва. От удара Грейс Кели е отхвръкнала на задната седалка с натрошени крака, счупени кости по тялото и безжизнено лице. Операцията на хирурга д-р Жан Дюпле не успява да се справи с тежкия мозъчен кръвоизлив и на следващата сутрин принцеса Грейс умира в болницата.

Обявен е национален траур и за никакъв мач не може да става въпрос. След няколко спешни разговора с УЕФА от централата в Швейцария предлагат вариант да се играе в съседния град Ница. Но само с изричното съгласие на ЦСКА. Ако българите откажат, ще спечелят служебна победа с 3:0.
„За последното бях уведомен във фоайето на хотела, където седяха събрани началникът на футбола в ЦСКА полковник Никола Миланов – Чопъра, шефът на дружеството проф. Георги Христов, д-р Димитър Шойлев и още неколцина от нашата делегация. Някой предложи да изчакаме. Най-категорично отказах да шикалкавим и да се възползваме от хорската трагедия. Едно, че не е честно, и второ – щяхме да станем за резил пред цяла Европа. Веднага се обадихме и декларирахме, че сме съгласни мачът да се играе в Ница. Така беше и най-коректно, за да имат време домакините да подготвят всичко по организацията на срещата“, разказва Никодимов.
Целият отбор на ЦСКА е натоварен на автобуса, който започва да пъпли по планинските пътища от Монако към Ница. Шофьорът и преводачката казват на играчите, че в момента се движат по най-опасната ивица асфалт в цяла Франция. „Тук се затрудняват дори и всепризнатите майстори на автомобилни ралита”, разказва пратеникът на вестник „Старт” Димитър Джаров, който пътува с отбора.
„Движехме се по безкрайните серпентини на същия път, по който предния ден бяха минали принцесата и дъщеря й. Шофьорът ни посочи точно мястото на трагедията – един невероятно остър завой. Каза още, че не е ясно кой е бил зад волана – Грейс или дъщеря й Стефани, която тогава е била на 17 години”, спомня си тогавашният капитан на ЦСКА Георги Димитров – Джеки.
Разстоянието е само 25 км, но по пътя има чудовищни задръствания. „Движението беше само в едното платно. Нямаше мантинела и се стреснахме не на шега, че някой автомобил или камион от насрещното движение може да ни удари челно. Пъплехме едва-едва, ескортираше ни един от шефовете на „Монако“. Той караше с колата си пред автобуса. Няколко пъти слезе, за да помоли хората да ни направят път”, продължава разказа си Аспарух Никодимов.
„От завой на завой разбрахме, че няма как да се придвижим навреме. Затова започнахме още в автобуса да се обличаме и да загряваме. Масажираха ни на седалките. Още с пристигането си на стадиона излязохме на терена. Дори не можахме да потренираме, а направо излязохме за мача. Това го свършихме в автобуса, доколкото беше възможно“, припомня Стойчо Младенов.
На „Стад дьо Ре” общо 12 147 френски запалянковци приветстват смелчаците от България при излизането им на терена, признателни, че са приели варианта да бъде преместен двубоят. Чуват се викове „Браво, София!”. Испанският съдия Санчес строява двата състава в центъра и с жест обявява едноминутно мълчание в памет на принцеса Грейс. На трибуните е не кой да е, а лично френският селекционер Мишел Идалго.
Срещу футболния валяк от княжеството Паро Никодимов залага на ред изпитани бойци от европейската кампания предния сезон. Няма го само контузения Спас Джевизов. Критичното звено са двамата бекове Васил Тинчев и Недялко Младенов, за които това е дебют в турнира на шампионите. „На мен ми се падна да пазя Куриол. От тежкото пътуване и аз бях притеснен като останалите, но хвърлих всички сили в тази задача”, казва Младенов.
Тягостната обстановка около смъртта на принцесата си казва думата и двубоят завършва 0:0. „Срещата не изпъкна с футболна поезия, но реализмът и точността в действията на българските армейци им донесоха един предпочитан резултат на чужд терен”, пише Димитър Джаров в „Старт”.
ЦСКА дори има възможност да си тръгне от Ница с победа, но в решаващия момент Стойчо Младенов пропуска чист гол, останал сам срещу вратаря. Селекционерът на Франция Мишел Идалго пък не пести суперлативи за вратаря на ЦСКА Георги Велинов, надминал в този мач знаменития Етори. „Велинов беше блестящ и публиката оцени това с многобройните си аплодисменти към него”, заявява именитият специалист.
Оценил жеста на българския отбор, принц Рение раздава подаръци на всички от ЦСКА. „Моите си ги пазя и до днес. Имаше много ценна колекция от марки, като всеки играч получи различна. Дадоха ни шалчета и други сувенири”, спомня си Недялко Младенов.
За реванша в София са продадени 55 000 билета. Никодимов прави някои размествания в състава, като поставя Георги Илиев – Майкъла на десния бек срещу Куриол. Решено е още, че Джеки ще пази тарана им Едстрьом. На сливналията Тинчев пък е наредено да следи Бруно Белон.
В отбрана нещата се получават, но напред играта не върви. Това принуждава Паро да направи две смени. На мястото на Георги Славков е вкаран Спас Джевизов, а техничният Ружди Керимов влиза на мястото на Янчо Богомилов. „Джевизов беше много ядосан, че е резерва. Влезе като разярен лъв и направо ги побърка. Затова казвам, че и той има основна заслуга да стигнем до успеха в този мач. Понякога го оставях на пейката, за да влезе още по-мотивиран”, признава Никодимов.
Въпреки натиска след 90 минути битка на „Васил Левски” съдията Менегали от Италия свири края на редовното време при резултат 0:0. По регламент ще се играят две продължения по 15 минути.
„Преди реванша тренирахме дузпи. Упражняваха се най-вече Ради Здравков, Стойчо Младенов и Цецо Йончев. Тактиката ни беше да не се хвърляме в непрекъснати атаки, а да заемем изчаквателна позиция, дори и с риска да се стигне до продължения, както се случи. Имаше опасност да получим гол и ситуацията да стане невъзможна за нас. Затова на първо място поставих сигурността отзад“, разкрива Паро Никодимов.

В продълженията герой става черноработникът на ЦСКА Ради Здравков. Мустакатият храбрец, който три месеца по-късно ще бъде обявен за „Футболист на годината” в България, хвърчи като фурия по целия терен. 13 минути след началото на добавеното време реферът отсъжда дузпа за ЦСКА след събаряне на Цецо Йончев в наказателното поле. Кой ще поеме отговорността? Хладнокръвният Ради взима топката без колебание. По-рано същата година той вкарва, без да му мигне окото, дузпата за ЦСКА срещу „Байерн”, с която резултатът става 3:0 в 18-ата минута. Сега Здравков успява да заблуди Етори и с лъжливо движение праща топката в десния му ъгъл – 1:0 за ЦСКА.
Усетили, че няма какво повече да губят, всички от „Монако” се хвърлят на юруш и пред Велинов вече ври и кипи. Само че Ради ги издебва за втори път, поема топката и я хвърля майсторски към Стойчо Младенов. Бързоногото крило този път е точно – 2:0 и ЦСКА продължава напред.
„Каквото и да се напише за стореното снощи от футболистите на ЦСКА в реванша с „Монако”, ще бъде малко. По-скоро недостатъчно, за да разкрие напълно сърцата на тези момчета в червени фланелки, които за кой ли път доказват как се играе футбол и как се воюва в международно състезание на такова равнище. Авторитет, успехи и голямо име във футболна Европа не се раздават даром. Поредната голяма победа на армейския отбор е негово дело, но и радост за всички. Едва ли ще бъде пресилено, ако се каже, че успехът в двубоя с „Монако” бе видян от треньорското ръководство на ЦСКА далеч преди началото на тежката битка. Реализиран бе от играчите на терена, но те много точно знаеха какво ще ги изведе до него…“, коментира „Работническо дело“ .
Това е последната успешна европейска битка през 80-те години за славния треньор на ЦСКА Аспарух Никодимов. Двете равенства с португалския „Спортинг” (2:2 в София, 0:0 в Лисабон) елиминират ЦСКА от турнира. А в края на годината Паро и помощникът му Димитър Пенев стават жертва на задкулисните игри на „Армията” и са отстранени от отбора.
„Това, за което съжалявам най-много, беше уволнението на Паро. Странно как се стигна до това след всички тези успешни мачове под негово ръководство! Но понеже бяхме офицери, не ни разрешаваха да задаваме такива въпроси. Неговото отстраняване разби този прекрасен колектив, който имахме…”, припомня със съжаление Васил Тинчев за края на славния отбор на ЦСКА.