Йонми Парк: Бягството на една севернокорейка към свободата

Yeonmi-Park

Благодарна съм за две неща: че съм родена в Северна Корея и че избягах от Северна Корея. Тези две събития ме оформиха като личност и не бих ги заменила за обикновен и спокоен живот.

Но те съвсем не са единствената причина да съм такава, каквато съм днес.“ Пред препълнената зала в Дъблин крехката Йонми Парк прави дълги паузи, докато по страните й се стичат сълзи от болка и вълнение.

Думите се спират преди да излязат сякаш, за да не позволят на една от най-разтърсващите истории, които някога сте чували да се появи на бял свят. След края на речта на 21 годишната севернокорейка всички са на крака, а в очите на световни личности като Кофи Анан и сър Боб Гелдоф има сълзи.

Историята на момиче, което минава през ада, за да живее.

Реклама
Ledenika Banner .

Това е тъжна и болезнена за приемане история започнала през 1993 година в севернокорейския пристанищен град Хесан. В една октомврийска сутрин в отдалечено предградие се ражда второто от двете момичета, за да започне живот съпътстван от нищета, мизерия и страх.

Малката Йонми расте като милиони други деца в Северна Корея, страдащи от недохранване, без телевизия, интернет или достъп до книги, освен тези пропити от пропаганда и възхвала на живота под зоркото око на Лидера Ким.

На 9 години Йонми е „поканена“ да присъства на разстрела на майката на своя приятелка, коята е обвинена, че е гледала холивудски филми. Когато е на 13 години баща й е изпратен в трудов лагер за контрабанда и за семейството й настават още по-тежки времена на глад и лишения.

Четено в момента:  „Франкенщайн от Багдад“

IN-ORDER-TO-LIVE_cover

Двете с майка й решават да избягат в Китай, за да оцелеят и да продължат да живеят. Но бягството от мизерията и глада не е единствената причина да предприемат това пътуване. Двете с майка й търсят по-голямата сестра Еунми, която заминава за Китай няколко дни по-рано.

Пресичат границата с Китай в едно студено утро в края на март 2007, когато попадат в ръцете на трафиканти на хора. Още с преминаването на граничната бразда търсената свободата е грубо заменена с ново насилие и унижение. Майката на Йонми е изнасилена зад дървена постройка на граничните полицаи, за да не позволи това да се случи с тринадесетгодишната й дъщеря.

След две години в публични домове като секс робини двете жени успяват да избягат в Южна Корея през Монголия, където започват животът си отначало.

Ето какво си спомня за преживяванията си Йонми Парк: „По време на своето пътуване аз видях ужасите, които човешките същества са способни да си причиняват едно на друго, но станах свидетел и на топлота, добрина и жертвоготовност, и то при най-лошите обстоятелства.

Знам, че е възможно човек да изгуби част от човечността си, за да оцелее. Но знам също, че искрицата на човешкото достойнство никога не угасва. Нужен й е само кислородът, осигуряван от свободата и силата на любовта, за да прерасне в пламък. Това е разказ за изборите, които направих, за да да живея.“

В книгата си „За да живея“, Парк разкрива най-болезнените и тежки спомени – за първи път без да спестява нищо. Изповедта й е необичайна, поучителна и изключително ценна, а историята й е затрогваща и невъобразима, но никога безнадеждна – досущ като непоклатимия дух на момичето.

Четено в момента:  "Кръв от къртица": Българският разказ в американските учебници

Повече информация за книгата прочетете тук

Текст: Елеонора Гаджева

Снимки: издателство “Киви”

Беше ли ви интересно?

Оценете тази история

Рейтинг / 5. Гласували

След като харесвате нашите истории...

Последвайте ни в социалните мрежи!