Много отнесени мисли
Пише ми се лично, емоционално и от сърце.
Пишат ми се писма. Обичам да пиша писма. Искам да си изливам душата. Искам в сърцето ми да има само една емоция – от която има смисъл. Само една – любов!
Искам да говоря за любов. Защото съм влюбена в живота!
Казват, че когато на човек му е криво, ако отиде пред огледалото и започне да се усмихва, ще се почувства по-добре. И аз заставам пред огледалото и говоря за любов, докато чувството не ме изпълни и не измести всичко ненужно…
Обичам да се смея…
Обичам аромата на печен селски хляб, от който да чупя големи залци и да ям, докато е още топъл (най-много обичам леко препечената коричка);
обичам да се сгуша близо до камина, в голям фотьойл, който сякаш ме е прегърнал нежно, с хубава книга и аромат- но кафе с малко студено мляко, от време на време да вдигам поглед от книгата и да гледам отнесено огъня;
обичам малките български селца, където тишината се нарушава само от животните, където времето сякаш е спряло;
обичам да ходя боса по прясно окосената трева;
обичам малките улички на Флоренция, които не знам къде ще ме изведат – дали на някой прекрасен площад с антични статуи, или на ултрамодерна търговска улица… обичам да се загубя и да се намеря;
обичам ритъма и емоцията на нощен Ню Йорк, където в три през нощта целият град е навън и тълпата те води в неясна посока;
обичам езерцето в Южния парк и кривата пейка под дървото;
обичам уличните музиканти;
обичам да гледам Витоша рано сутрин в ясен пролетен ден (когато няма смог, мъгла и друга софийска отрова);
обичам цъфналите череши през май;
обичам май и юни обичам, и юли обичам, а август обичам най-много (времето за море);
обичам в делничен ден без никакъв повод да подредя красиво масата за вечеря, да я украся, да сложа хубави салфетки, да запаля свещи – защото всеки ден е празник, щом е с любимите хора;
обичам да чувам как снегът скърца под краката ми; обичам късните нощни разходки;
обичам да дарявам щастие, да карам хората да се смеят; обичам домати и краставици с едро натрошено сирене; обичам сладолед;
обичам да танцувам;
обичам нощно къпане;
обичам кокичета;
обичам да пиша;
обичам да завивам децата, преди да заспят, а по-късно,
след като вече са отишли при Морфей, да вляза тихо в стая- та при тях и да ги слушам как, спокойни, дишат в съня си;
обичам да се снимам;
обичам театъра;
обичам хубавите филми;
обичам да изпадам в сладко безвремие; обичам…
За Рая Майер
Рая е от онези хора, които обичат живота и вярват, че той по-лесно се живее с усмивка на лице. Писането е една част от живота й, а мечтата да издаде книга живее в нея повече от 20 години. Нейната дебютна книга “Непоискана” е сборник с емоции в чиста форма, намерили своето проявление в различни стилове, думи, музика и визии.
В работно време (а и често в неработно) Рая е Маркетинг Директор в ИТ компания. А във всеки един смислен миг по пътя си е горда майка на две прелестни ангелчета – Бобо и Алис. Късметлийка съпруга на сродната си душа – Миро. Приятелка на кане корсото Кайра. Приятелка е също и на вълшебни и специални хора, част от които могат да бъдат срещнати на страниците на книгата й.
Откъс от книгата ‘Непоискана” от Рая Майер, която ви очаква тук.
Photo credit : Красена Ангелова
Фейсбук профил: https://www.facebook.com/KrasenaPhotography
Инстаграм профил: @krasena_angelova
