Как Уолт създаде Мики

Основният замисъл на Мики Маус е да носи радост и надежда за света. The Brave Stories публикува ексклузивно откъс от книгата „Как да бъдете като Walt Disney“ на Пат Уолъс, която много скоро ще излезе в България, благодарение на PremiumBooks.

Когато му открадват „Щастливият заек“, Уолт просто съсредоточава творческата си енергия върху новото положение и измисля Маус. Историята за Уолт и неговото алтер его Мики Маус е история за творческото решаване на проблеми.

Докато пътувал с влака от Ню Йорк към Калифорния, Уолт се изправил срещу несигурно бъдеще. Бил изгубил почти всичко и за пореден път му предстояло да започне отначало. В ума му обаче загубата на Осуалд била просто поредният проблем, който трябвало да бъде решен с помощта на творчество и въображение.

Тази част от историята на Уолт е донякъде забулена в тайнственост, така че е трудно да разберем кое е истината и кое е измислица. Според официалните източници Уолт обмисля замяната на Осуалд, докато се прибира от Ню Йорк, и си спомня мишката, която опитомява в студиото на „Лаф-О-грам Филмс“ в Канзас Сити. Този спомен го вдъхновил да създаде мишка на име Мортимър.

Лили харесала мишлето, но името Мортимър й се сторило претенциозно. Предложила име, което носело повече жизненост: Мики Маус. Още щом го чул, Уолт го одобрил.

Макар някои биографи на Дисни да се съмняват в автентичността на тази история, тя вероятно е основана на действителността. Само три години след дебюта на Мики Уолт публикувал статия в „Уиндзор Магазин“ в Англия.

Не споменава приноса на Лилиан, но говори за пътуването с влака:

„Защо избрах мишка ли…? Принципно, защото ми трябваше малко животинче. Не можех да използвам заек, защото вече имаше такъв на екрана (става дума за Осуалд). Така че се спрях на мишка, понеже винаги съм мислил, че са много интересни малки създания. Първоначално мислех да нарека героя Мортимър Маус, но смених името на Мики, понеже звучеше по-приятелски… След като се прибрах от Ню Йорк, съчиних първата история“, разказва Дисни.

Също през 1931-ва Уолт дава интервю за „Американ Магазин“. На въпроса кой или какво го е вдъхновил да създаде Мики Маус, Уолт споменава своя отдавнашен герой Чарли Чаплин:

„Не мога да кажа как ми дойде идеята. Искахме друго животно. Вече имахме котка (има предвид котарака Джулиъс от „Комедиите на Алиса“). Мишката ми хрумна някак съвсем естествено.

Чувствахме, че публиката – особено децата – обича животни, които са сладки и мънички. Мисля, че донякъде дължим идеята на Чарли Чаплин. Искахме нещо привлекателно и се сетихме за мъничко мишле, което да притежава част от меланхолията на Чаплин – малък герой, който се опитва да постигне най-доброто, на което е способен“.

През 1929-а се сформирал първият клуб на Мики Маус в кинотеатър „Фокс Доум“ в Оушън парк, Калифорния. През 1931-ва феновете на клуба надхвърлили милион. Децата посещавали съботни сбирки, гледали филмчетата за Мики Маус и пеели официалната песен на клуба „Мини, хей, хей“.

Макар семейството с герои на „Дисни“ да нараствало с въвеждането на Гуфи, Патока Доналд, Плуто и останалите, Мики си останал отличителният символ на студиото. Появява се във всеки възможен образ – от каубой до пожарникар, от ловец на духове до убиец на великани.

Той е алтер егото на Уолт. Битките му с Черния Пийт са символ на борбата на Уолт срещу бедите. Мики винаги намира креативни начини, за да триумфира… а също и Уолт.

Президентът Франклин Рузвелт се възхищава на духа и находчивостта на Мики Маус и нарежда филмите да се прожектират в Белия дом.

Английският крал Джордж V изисква филмчетата с Мики да съпровождат всяка прожекция на филм в двореца „Бъкингам“. Мики носи радост и надежда на света, попаднал в сянката на Голямата депресия. Несломимият му оптимизъм, същият като на Уолт, е чудесно лекарство за боледуващото общество.

Последният черно-бял филм на Мики („Кенгуруто на Мики“) и първият цветен филм („Концертът на оркестъра“) са показани за пръв път през 1935-а. През същата година в парада за Деня на благодарността на „Мейсис“ участва и петнайсетметров Мики Маус, а Уолт получава специален медал от Лигата на нациите, с който Мики се признава за „символ на всеобщата добра воля“. На всичкото отгоре 1935-а е годината, през която Адолф Хитлер забранява прожекциите на филмите за Мики в германските кина.

По-късно, през Втората световна война, Мики Маус насърчава американците да подкрепят страната, като си купуват военни облигации. По време на Лондонския Блиц (Германските бомбардировки над Лондон през 1940 и 1941 г.) английските деца носят противогази с картинки на Мики. Терорът на бомбардировките става по-поносим заради присъствието на храбрия мишок. Когато съюзническите войски се подготвят да щурмуват бреговете на Нормандия на 6 юни 1944-та, на войниците им се дава парола, с която да разпознават приятелските подкрепления: „Мики Маус“.

Самият Уолт бил гласът на Мики от 1928-а до 1946-а – факт, който демонстрира неговата многостранност и подценяваните му актьорски способности.

В „Уолт Дисни: Американският оригинал“ Боб Томас описва гласовите характеристики на Уолт: „Неговият нервен развълнуван фалцет – диалогът често е предшестван от свенливото „кх-кх“ – е точно като за Мики… Никой друг не би могъл да пресъздаде оня простодушен и полусмел преглъщащ ефект.“

Джим Макдоналд, който отговаря за звуковите ефекти на „Дисни“, става глас на Мики от 1946-а до 1974-та, а в началото на осемдесетте го наследява гъвкавият Уейн Олуин. И двамата са чудесни Микита, но никой не притежава онова уникално качество, което Уолт вдъхва на мишлето. В един по-специален смисъл Уолт наистина е Мики, а Мики е Уолт.

При анимирането на Мики много художници на „Дисни“ открили, че най-добре могат да уловят духа му, като си го представят като Уолт. Мики не само има гласа на Уолт, но носи и неговия приключенски дух, наивния външен вид на фермерчето, абсолютната му вярност към любимата. Интересно е да се отбележи, че и Уолт, и Мики започват кариерата си бедни и без обувки.

За късометражната анимация с Мики Маус „Ловджийското куче“ от 1939-а аниматорът Фред Мур успява да убеди Уолт да се снима като модел за мишока. Във филмчето има сцена, в която Мики, въоръжен ловец, среща дива мечка в гората. Мики преглъща и заеква: „Аз съм Мики Маус… Чувал си за мен… надявам се?“. Докато озвучава сцената, Уолт слага ръка на кръста – така си представя той стойката на Мики. Когато човек гледа сцената, в действителност вижда жестовете и изражението на Уолт Дисни, уловени от молива на Фред Мур.

„Мики наистина е Уолт в много отношения – признава Рой Е. Дисни, племенник на Уолт. – Той притежава всички онези хубави импулси, които имаше и Уолт, онзи истински чудесен човек, какъвто беше.“

За Уолт Мики Маус е символ на радостта и смеха. „Всичко, което някога сме искали или очаквали от него, беше да продължава да кара всички хора да се смеят с него и на него. Не сме го натоварвали с никаква социална символика, не сме го превръщали в инструмент на остра сатира и фрустрации. Мики просто беше малък герой, предназначен да разсмива.“

За мен Мики е символ на силата на въображението да променя живота и света ни. Историята на Уолт и неговия Мики Маус е история за безграничното въображение.

Откъс от книгата „Как да бъдете като Walt Disney“. Предоставен от PremiumBooks.