Медиците, които не трябва да заспиват…
Хиляди китайски лекари и медицински сестри се борят с коронавируса в епицентъра на заразата. Някои от тях вече се на ръба на изтощението
Жанг Уендан празнува Китайската нова година със семейството си, когато идва съобщението да се яви незабавно на работното си място, за да се присъдени към битката с непозната болест, която заплашва не само страната, но и цялата планета.
27-годишната млада жена е медицинска сестра в една от големите болници в провинция Хубей, откъдето тръгна заразата. По площ Хубей е почти два пъти по-голяма от България, а населението надхвърля 55 милиона души. Само в столицата Ухан живеят 11 милиона души.
Майката на Жанг започва тихо да плаче, докато помага на дъщеря си да приготви малката си чанта с личен багаж. Koгато пристига на „бойното поле” младата сестра обръсва главата си, както всички останали медицински работници от женски пол. Очакват я дълги дни и нощи на контакт с инфектирани хора в среда, в която личната хигиена е от критично значение.
Пред The New York Times, Жанг разказва, че най-трудният момент идва, когато нейните началници – почти всички мъже – казват на сестрите, че „им липсва дух на преданост и дисциплина”, след като жените търсят помощ за получаване на дамски превръзки и тампони.
Само стоки, разрешени от властите могат да влизат в града, а в паниката отговорните лица явно са били забравили за подобни „второстепенни неща”. С всеки изминал ден медицинските сестри започват да се чувстват все по-зле.
https://twitter.com/stephanie_ysf/status/1230536792639705089?s=20
За тях е почти невъзможно да намерят време през деня само да отидат до банята, камо ли да се справят с менструацията, докато носят лошо направените защитни костюми. Липсват и маски. Хиляди здравни работници вече са сред потвърдените случаи на инфектирани хора, не е ясно колко от тях не са между живите.
Така се стигна до безпрецедентния призив на китайски медицински сестри, които беше разпространен до световните медии на 24 февруари. В обръщението им, публикувано в престижния британски здравен портал The Lancet, медиците призовават отчаяно колегите си от света за помощ.
„Молим колегите от целия свят да ни помогнат в тази битка“, пишат Зенг Ингчун и Джен Ян в апела – „Условията и средата тук, в Ухан, са по-трудни и екстремни, отколкото бихме могли да си представим”.
Китай строго контролира потока от информация за вируса. Не е ясно защо медицинските сестри са се опитвали да се обърнат за помощ чрез списанието, нито обстоятелствата около публикуването на писмото. Все още официалните власти в Китай не са искали официално помощ от международната общност.
“Има силен недостиг на защитна екипировка, като респиратори N95, маски за лице, очила, престилки и ръкавици. Очилата са изработени от пластмаса, която трябва многократно да се почиства и стерилизира в отделението, което ги прави трудни за гледане. Поради необходимостта от често миене на ръцете, ръцете на нашите колеги са покрити с болезнени обриви.
Когато носим маска, за да говорим с пациенти, гласовете ни са заглушени, така че трябва да говорим много силно. Носенето на четири слоя ръкавици е необичайно тромаво и затруднява работата ни – дори не можем да отворим торбичките за медицински изделия.
Да се поставят инжекции на пациенти е огромно предизвикателство. За да спестим сили и времето, необходимо за обличане и сваляне на защитно облекло, избягваме да ядем и пием в продължение на 2 часа, преди да влезем в отделението за изолация. Някои медицински сестри припадат поради хипогликемия и хипоксия”, пише в текста, публикуван в The Lancet.
Без отговор остават и запитванията, които световните агенции като „Ройтерс” отправиха до здравните власти в Китай непосредствено след публикуването на призива. Той беше „изтеглен” от страницата на The Lancet по-малко от 24 часа след публикуването му. От изданието все още не посочват причина за грифа „Retracted” върху текста на призива.
Вече повече от месец хиляди китайски лекари, сестри и лаборанти се опитват да ограничат разпространението на коронавируса COVID-19. Oт техните усилия до голяма степен зависи живота не само на десетките хиляди заразени пациенти, но и на света.