Денят, в които Живков поговори с „Ню Йорк Таймс”

През есента на 1982 г. един от най-влиятелните американски журналисти Джон Бъртам Оукс, племенник на издателя на „Ню Йорк Таймс” Адолф Оукс, получава задачата да публикува интервю с Тодор Живков. Текстът е особено интересен, не само заради темата на разговора, но и с оглед на факта, че това е едно от малкото интервюта на българския комунистически водач в американската преса.

Колко далеч може да стигнете в тази конфронтация, започнала от администрацията на Рейгън срещу социалистическите страни? Продължавам да се чудя дали са останали изобщо трезвомислещи хора в Съединените щати, които разбират какво означава „термоядрена война“. Какво ще се случи с планетата, с човечеството като цяло?

Така Тодор Живков, председател на Държавния съвет на България, генерален секретар на Българската комунистическа партия и най-верният приятел на Съветския съюз, поздравява американския си гост. „Аз съм страстен поддръжник на мирното съжителство между социалистическите и капиталистическите системи“, възкликна той. „Възстановяването на взаимното доверие между Изтока и Запада е от първостепенно значение. Доверието се основава на диалог; всеки опит за налагане на едностранни решения няма да доведе до нищо”.

„Нулевата опция“ на президента Рейгън например е абсолютно неприемлива“, казва г-н Живков. „Пропуска се всяко споменаване на европейските ядрени съюзници на Америка, като Великобритания и Франция. Техните ракети са толкова насочени към нас, колкото и американските ракети; ние сме в техния обсег. Вие, американците, говорите за „ограничена ядрена война“. Това за нас просто означава ядрена война, ограничена до Европа“.

Запитан дали не смята, че Съветският съюз е равно отговорен за засилването на надпреварата в ядреното въоръжаване, г-н Живков енергично поклаща глава. „Отворената конфронтация“, настоява той, „започна от Съединените щати в края на 70-те години и оттогава тя е особено засилена от администрацията на Рейгън. Инициативата не идва от нас – сега е в ръцете на САЩ и НАТО“.

Г-н Живков, с чиято рядка светла коса, анимирано лице и жизнено-неформално изражение, маскира своите 71 години, вдигна поглед от недокоснатата чаша кисело мляко на масата пред себе си.

– Знаете ли, аз съм оптимист, че разумът в крайна сметка ще надделее. Няма друг изход.

Българската преса е може би най-антиамерикански настроената в целия съветския блок. Една скорошна статия, в която се описва предложеният от президента Рейгън бюджет за химическа защита, беше озаглавена „Газови камери за Европа“. Докато се съгласява, че „понякога нашите журналисти могат да стигнат до крайности“, г-н Живков посочва, че „имаме различни идеи за демокрация. Нашите цели имат социални и икономически измерения. Вашата е класова демокрация, псевдодемокрация”.

България е типичният идеологически, политически и икономически комунистически режим, характерен за сателитите извън Съветския съюз, но тя не е непроницаема за промяна. Новият икономически механизъм следва нарастващия модел в Източна Европа на по-голяма децентрализация на управленските решения и икономиката.

През последните няколко години България се трансформира от държава, чийто брутен национален продукт е 25% индустриален и 75% селскостопански до точно обратната картина. Днес 70% от стопанството на страната е индустриализирано.

В рамките на Съветския блок, България е една от най-проспериращите страни, с най-стабилните финансови показатели.  Докато в края на миналата година всички останали държави в блока, включително и самият Съветски съюз, имаха отрицателен платежен баланс, България обяви излишък.

Страната има външен дълг от 2,2 млрд. долара, ниска безработица и стабилен и надежден пазар за своя промишлен и селскостопански износ в Съветския съюз и други източноевропейски страни, които представляват 75% от общата й търговия.

България  е основен износител на електронна продукция за съветския блок и на висококвалифицирани работници за арабския свят. Средностатистическият българин живее по-добре от средностатистическия руснак.

Както всички други източноевропейски страни обаче, България иска да разшири търговията със САЩ. Но за разлика от другите, България не желае да се подчинява на изискванията на Конгреса за статута на „облагодетелствана нация“.

Г-н Живков казва: „Когато искаме да развием отношения, не ви казваме какво да правите с вашите корпорации, вашата безработица или расова дискриминация. Ние не повдигаме проблеми от този тип. Ние нямаме право да го правим; как вие имате това право да ни налагате условия? „

– Както и да е – добави той с усмивка, – що се отнася до американските приоритети, ние сме последната брънка във веригата. – говореше той така, сякаш не се интересуваше особено…

Джон Бъртрам Оукс

в. „The New York Times”

2.09.1982 г.