Тръмп, Андрю Джаксън и „Сделката на века“

Президентът Тръмп не е като останалите американски президенти. Ако искаме да вникнем в логиката на разсъжденията и подходите му към сложни проблемни ситуации, трябва да се задълбочим в мисловния модел на неговия далечен предшественик, американски президент Андрю Джаксън /1829-1837/. Още с влизането си в Овалния кабинет, Доналд Тръмп постави неговия портет на стената. Той ясно заяви, че вижда себе си в лицето на деветия американски държавен глава.

Интересното в случая е, че множество експерти разчитат желанието на Тръмп да разреши костеливия, за редица американски администрации, Близкоизточен конфликт, по начина, по който в началото на ХIХ век президентът Джаксън разрешава сблъсъка между белите заселници в Америка и коренното индианско население.

Настоящият американски президент поставя на шахматната дъска същите, според него, фигури, които са били заангажирани в сходна проблемна ситуация в Североамериканския континент при създаването на хомогенното американско общество и държава. Прииждащите в Америка бели заселници кореспондират на еврейските заселници на Западния бряг, а американските индианци – на месното палестинско население.

Не са малко американските историци, които свързват генерал Джаксън с голямата депортация на индианците в «Пътеката на сълзите» /прогонването на племето чероки от неговите земи/. Те го обвиняват в истински геноцид над месното население, изпратено в резервати на Запад от река Мисисипи. Всъщност това е идея на президента-«хуманист» Томас Джеферсън.

Андрю Джаксън възприема политиката на своя предшественик, но постепенно започва да подписва договори с индианците, които приемат прииждащите бели заселници. Така той постаня началото на сливането на двете части на американското общество. Проблемът не е бил в земята като оспорвано средство за препитание, а по-скоро в различните цивилизационни нива на двете противоборстващи страни.

Във вижданията на Тръмп израело-палестинският случай има повече сходни и по-малко отличаващите се белези от ситуацията, която е стояла пред американския президент през XIX век. Според екипа на Тръмп палестинците са достигнали до цивилизационно-интеграционно ниво, което е много по-високо от това на индианците преди два века в Америка. За това имат заслуга образователните, социалните и икономическите институции, които са функция на Палестинската автономия.

Екипът на настоящата американска администрация възприема идеята на Андрю Джаксън за «цивилизованите индианци» от Западния бряг и ивицата Газа, които могат да бъдат интегрирани в общия израело-палестински пазар. Според Тръмп именно икономическият просперитет е този, който ще гарантира вечния мир.

По този начин настоящият стопанин на Белия дом се противопоставя на израелската стратегия за двете държави или пък за саботирането на палестинската икономика, с цел палестинците да бъдат прогонени от техните територии. Тръмп иска двете страни да седнат и да преговорят така, че да достигнат до споразумения, които Андрю Джексън е сключвал с индианците.     

Проблемът за сливането на двете части на месното общество в бъдеща съвместна етатистка формула слага точка на дискутирания с десетилетия вариант с двете независими държави. По тази причина държавата Израел, както и Палестинската автономия, не са привърженици на новата американска инициатива, наречена «Сделка на мира».

Практически Доналд Тръмп и екипът му прилагат англосаксонската логика и закон при разрешаването на сериозна кризисна ситуация. Тя гласи, че всички различия могат да бъдат разрешени, ако те бъдат придружени със съразмерна материална компенсация. Палестинците не са прави, обвинявайки Доналд Тръмп, че чрез предложената «Сделка на века» се фаворизира Израел. При единна държава и добре развита палестинска икономика демографският потенциал е на тяхна страната. Проблемът е в логиката на преговорянето и интерпретацията на ролята на земята, съгласно шариатскто право.

Според палестинците земята не е единствено средство за производство и поминък, а тя изпълнява функция на национален суверенитет. Когато арабите са били колонизирани от Османската империя през ХVIвек, за тях създаденото политическо стутукво не е представлявало никакъв проблем. Те са едноверци с турците и поради тази причина са обработвали заедно земята в Близкия Изток.

Според шариата обаче тяхната земя не може да бъде управлявана от немюсюлмани. Тук идва огромната разлика между «Сделката на века» през ХХI век и споразуменията, които сключва Андрю Джаксън с индианците през XIX век. По тази причина бъдещото на иновативния подход на настоящата американска администрация за разрешаването на Израело-палестинския конфликт не изглежда оптимистично.

Стратезите във Вашингтон трябва ясно си дават сметка, че както САЩ, така и Израел са плод на етатистки инженеринг на една и съща метрополия – Британската империя. Лорд-протекторът Оливър Кромуел ги е планирал още през XVII век, изпращайки отвъд Океана пуританските и егалитаристично настроените слоеве, а в Палестина – еврейската диаспора на империята.

Макар двете държави да са резултат от аспирациите на една и съща християнска деноминация – англиканската, протестантска църква, то заварените, местни жители се различават коренно. Едните – индианците, са езичници и са бързо претопени в християнското море, а другите – мюсюлмани, които категорично отстояват своята религия. По този начин именно конфесионалната несъвместимост между двете преговарящи страни в Близкия Изток се оказва пречка пред реализацията на „Сделката на века“, плод на логиката и подхода на Андрю Джаксън.