Трагичната смърт на Чарлс Ролс от „Ролс-Ройс“
Той е сред най-известните личности на своето време. Авантюрист, който живее на ръба и полага основите на империя за милиарди.
Ентусиазирани от общите си виждания, Ролс и Ройс нямали проблеми при общуването си. От съвместния им обяд и последвалата го разходка с кола произлезли невероятни успехи. Срещата дала началото на една от най-великите истории за британски инженерен успех. Колите „Ролс-Ройс“ направили пробив в провеждащите се по онова време състезания, а после затвърдили успеха чрез невероятния модел Силвър Гоуст от 1906 г., който при мощност от 40 конски сили и максимална скорост от 80 мили в час бил невероятно тих.
Тези коли в крайна сметка се превърнали в символ на богатство и високо социално положение, но при излизането им на пазара опитните автомобилисти се впечатлили най-вече от характеристиките им. Един от тях пише: „Пред дома ми спря най-удивителният автомобил, който съм виждал някога. Дълъг, тих, с величествен вид, непознат все още никъде в автомобилния свят. Казаха ми, че машината е дело на някой си Ройс. Начинът, по който се плъзгахме по пътя, ме докара до екстаз. Смайващо преживяване за всеки пасажер. Изкачвахме хълмовете на максимална скорост.“
Година след като закоравелият маркетингов аристократ Ролс и маниакът инженер Ройс започнали съвместна дейност, броят на колите по пътищата на Великобритания достигнал 16 000… Към началото на Първата световна война регистрираните моторни превозни средства били 132 000… Ройс не се интересувал много от летене, за разлика от Чарлс Ролс. Към юни 1910 г. той бил най-великият авиатор в страната, известен предимно с полетите си на далечни разстояния.
Представяме ви ексклузивно глава от книгата „Чарлс Ролс от „Ролс-Ройс“, която излезе на български под знака на издателство PremiumBooks.
Осем месеца след първия си полет със самолет Ролс прелетял над Ламанша в двете посоки и направил триумфална обиколка над крепостта в Дувър. Вече бил национален герой. След още шест месеца станал първият англичанин, загинал при самолетна катастрофа. Хиляди хора в Борнемут станали свидетели на гибелта му.
Тогава „култът към личността“ не бил на днешното ниво, но цялата нация скърбяла. Тялото му било закарано първо в „Саут Лодж“, а после, с влак, в Монмаут. Стотици опечалени чакали на перона. В дневника на лорд Лангатък е вписано: „Погребение в Лангатък, огромен брой хора, но това е най-тъжният ден в живота ни.“ Възрастният човек понесъл много тежко смъртта на най-малкия си син.
Траурната церемония, проведена в църквата „Сейнт Кадък“ в Лангатък, била впечатляваща, като тържествеността й се подсилвала от „грохота на гръмотевиците и блясъка на светкавиците, които сякаш бяха оркестрирани от любимия на Ролс Вагнер“[1].
Възпоменателни церемонии имало в Лондон, Дарби и Ийстчърч. Нишките от живота на Ролс, които той държал отделени – социалният живот в Лондон, балонизмът, автомобилните дейности и фаталната мания по летенето, – най-сетне се събрали. В Лондон, в средите, в които той се движел – любителите на музиката, балонистите, издателите, членовете на престижни клубове и в по-късен период коридорите на военната власт, – се гледало с огромно съжаление на загубата на тази мощна сила за промени и иновации.
В Дарби тихият, достоен и невероятно талантлив производител на коли Хенри Ройс плакал за своя приятел по време на траурната служба. В Ийстчърч неустрашимите летци излезли от бараките, бунгалата и палатките си, за да почетат летеца, който, подобно на тях, преследвал мечта, която мнозина смятали за непостижима. Малко грозен бил фактът, че восъчната фигура, изработена от Мадам Тюсо след прелитането на Ролс над Ламанша, била показана публично в деня след погребението в „Хендри“.
Мур-Брабазон се отказал от летенето след трагичния инцидент с колегата му от „Кеймбридж“ Ролс. Това станало по настояване на жена му, която била летяла с балон в компанията на Ролс (тя чакала първото си дете). Отказал се не само заради молбите й, но и защото: „Загубата на толкова скъп приятел ме покруси“. Всъщност той летял още един път, след избухването на Първата световна война.
На 23 юли 1910 г. в „Глоуб“ излязла следната статия: „Светът все още не се бе възстановил от трагедията в Борнемут, когато от Кьолн дойде новината, че при ужасяващ инцидент с дирижабъл са загинали пет човека. Все повече изкристализира мнението, че науката, която може да донесе много ползи на човешката раса, не бива да бъде опорочавана чрез правенето на циркови изпълнения.“
В Монмаут статуята, чието предназначение било да се възхвали прелитането над Ламанша, станала паметник, който сега се посещава от почитателите на марката „Ролс-Ройс“ по света. При откриването на градския площад се струпали хиляди хора. Ролс е вдигнал високо модел на своя биплан и го гледа изпитателно, сякаш търси недостатъци, които да бъдат отстранени. Надписът гласи:
„Издигнат с публични средства в памет на почитаемия Чарлс Стюарт Ролс, трети син на лорд и лейди Лангатък, който имаше огромни постижения в областта на автомобилизма, балонизма и авиацията. Той бе пионер в автомобилизма и авиацията и стана първият човек, прелетял Ламанша от Англия до Франция и обратно без кацане. Загина при самолетна катастрофа в Борнемут на 12 юли 1910 г. Смъртта му бе посрещната с огромно съжаление в целия свят, а нашата нация бе покрусена от скръб.“
В музея в Монмаут са изложени чудесни снимки от „Хендри“ и такива, представящи автомобилните, балонните и авиационните дела на Ролс.
Служителите на „Ролс-Ройс“ събрали средства за мемориална плоча за своя социален клуб, а доста по-късно в Мраморната зала на „Ролс-Ройс“ в Дарби бил поставен мраморен бюст. В Дувър има паметник, открит е през април 1912 г. от дука на Аргайл в присъствието на лорд и лейди Лангатък, сестрата на Ролс лейди Шели и съпруга й, сър Джон Шели. Докато свалял покривалото на статуята, дукът похвалил скулпторката лейди Катлийн Скот[2] заради начина, по който е изобразила скъпия му приятел Чарлс Ролс. Той говорил за сдържаността на Ролс и за скромния начин, по който вършел първопроходната си работа.
Малко след откриването на паметника лейди Лангатък загубила съпруга си, а към 1916 г. братята на Чарлс, Хенри и Джон, вече също не били сред живите. Тримата нямали деца, така че по мъжка линия семейството приключило.
Лейди Джорджиана Шели живяла в „Саут Лодж“. Починала през 1961 г., оставяйки наследство на стойност няколко милиона. Наричали я Малката стара дама от „Олд Кент Роуд“.
Има и частен паметник. Той стоял в розовата градина в „Хендри“ до средата на шейсетте години, а после бил преместен в „Рокфийлд Корт“ в Гуент – дома на семейство Хардинг-Ролс, наследниците на Лангатък.
След смъртта на Ролс семейството с възпоменателна цел направило кафене в Бермондзи, това дело било продължение на дарителската кампания за кметството от предходната година – семейство Ролс имало роднини във въпросното лондонско предградие. Бившият кмет, Хенри Фулър Морис, писал хвалебствия за Чарлс и брат му Джон. Текстът бил със заглавие „Двама храбри братя“ и на практика представлява първата биография на Чарлс след смъртта му. Няколко обекта в Лондон носят имената на членове на семейство Ролс. С имена на улици и пътища са почетени Джон, Хенри и Алън, както и семейната яхта „Мария“.
Един витраж в църквата в Ийстчърч на остров Шепи е в памет на летелите заедно Ролс и Сесил Грейс, който изчезнал безследно при полет над Ламанша през 1912 г. Витражът бил подарък от Кралския въздухоплавателен клуб и летците, приятели на Ролс. През 1955 г. срещу църквата „Вси светии“ в Ийстчърч бил издигнат паметник на двамата пилоти.
На седемдесет и петата годишнина от смъртта на Ролс „върху останки от дървен самолет“[3] бил направен паметник. Той се намира в училището „Свети Петър“ в Борнемут, на мястото на бившия аеродрум. После било обявено, че е издигнат по случай стогодишнината от смъртта на Ролс през 2010 г.
Този паметник от масивен камък и каменни плочи изобразява самолет „Райт“ и е закътан близо до дворната ограда на училището. Онези, които го посещават, лесно могат да си представят как машината се спуска над училищните сгради към плаца, който сега е почти изцяло застроен, като изключим голямото игрище. Колко ли ученици знаят за огромните постижения на Чарлс Ролс?
[the_ad id=“8120″]Клод Джонсън, човекът, който може би най-добре познавал Ролс, написал следните трогателни слова:
„Пиша на 13 юли, сряда. Миналия петък, 8 юли, в десет часа сутринта чаках Чарли Ролс на перона на гара „Свети Панкратий“. Двамата трябваше да отидем на среща на борда на директорите в Дарби. От доста време не се бяхме виждали, по-точно от смъртта на краля, който ни напусна през май. Тогава обсъдихме идеята за прелитане над Ламанша. По едно време видях как кафявата му филцова шапка се полюшва над главите на по-ниските хора. Той имаше специфична походка. При всяка стъпка се надигаше, сякаш искаше да се отдели от земята.
Когато ме забеляза, пусна бърза, весела усмивка, при която се показаха зъбите му, и големите му очи заблестяха. Ако някой го недолюбваше, а за такова нещо основания нямаше, благият му поглед веднага би осигурил прошка.
Един велосипеден мениджър тикна в ръката му купчина телеграми и писма и през по-голямата част от пътуването мълчахме, защото Чарлс Ролс пишеше безброй телеграми и ги изпращаше в Лондон, Бедфорд и Кетъринг.
Когато най-накрая приключи с четенето и отговарянето на писма, се заприказвахме. „О, екскурзията над Ламанша не беше нищо особено, караш право напред и това е – каза той. – Докато при аеродрумите е друго. Ръбато е, въздухът е нестабилен и във всеки момент може да се окаже, че под краката ти има море от човешки глави, а не сини вълни. Не, не летях много в Улвърхемптън. О, двигателят работеше идеално, но времето беше лошо, а аз не обичам да рискувам.“
После той ми описа какво е усещането да пикираш при спрян двигател, как всяка част от самолета вибрира. Всичко сподели с мен, откри сърцето си. Не забелязах нотки на страх, само осъзнаване, че е глупак онзи, който не взема на сериозно самолетите.
Трябва да призная, че след този разговор се почувствах по-спокоен относно неговото летене, а вчера, на 12-и, докато обядвах в един клуб, споделих с двама приятели за какво съм разговарял с Ролс. Не, казах, Чарли няма да прави глупости и да рискува живота си. Гледах на него като на един от най-стабилните съвременни летци. После излязохме на улицата. Единият от приятелите ми отиде във фондовата борса, а с другия се метнахме в едно такси. Две минути по-късно видяхме ужасяващ, шокиращ, възмутителен плакат, от тези, които направиха Лондон град на страдание за приятелите на Чарлс Ролс в деня на смъртта му. Само онези, които го познаваха добре, можеха да разберат какъв тежък удар понесоха баща му и майка му, когато, пристигайки в Борнемут, чуха, че Чарли е загинал.
През последните двайсет и четири часа ме връхлетяха купища спомени, свързани с нашето близко приятелство, което продължи тринайсет години. Чарли, сериозният, задълбочен бизнесмен. Чарли, по време на заседание, отделен от другите чрез невидима бариера – мислите му летят висок над скучното бърборене, ясни и интелигентни, убедителни и убеждаващи, когато някой от другите се задейства. Чарли, почитателят на музиката, захласващ се по звуковото богатство, излязло изпод магическото перо на Вагнер.
Чарли, с гащеризон, как регулира двигателя на триколка или се бори с мощното сърце на състезателен автомобил, което върти номера, но е принудено да се поддаде на решителното и търпеливо лечение. Чарли, зад волана на едно от онези чудовища, спокоен привидно, но разгорещен отвътре от славните пламъци на движението. Чарли, който изговаря хиляда думи за една минута, за да успокои недоволен купувач.
Но най-обичен е хлапакът Чарли. Тежките отговорности не състариха прекрасното, буйно, весело, чистосърдечно хлапе, живеещо в тялото на мъж. Стори ли му се нещо забавно, ъгълчетата на устата му се повдигат, очите му заблестяват и в следващия момент той отмята глава, показвайки здравите си бели зъби, и избухва в сърдечен смях.
Смехът пропъжда от него всички следи от стеснителност, а обстановката престава да е сериозна. Грижите, тревогите и бизнесът вече не съществуват. Той бе чисто и просто буйно хлапе. После той доразвива простичката случка, която го е развеселила, с такава екстравагантност и своенравност, че в следващия момент всички се заразяват от радостта му и се разсмиват. Виждал съм как скучна вечеря се превръща във весело парти, когато му дойде музата.
Забравили за яденето, хората на масата бършат насълзените си от смях очи, докато Чарли създава вихър от забавление. Не мога да повярвам, че този фонтан от смях е пресъхнал и никога повече няма да чуем свежото му клокочене.
В случай на внезапна смърт мислите ни някак естествено се насочват към хората, на които починалият е бил най-скъп. Нека ги оставим настрана за момент и да се опитаме да разберем как можеше да приключи брилянтната кариера на Чарли Ролс и да потърсим утеха. Неговата страст бяха приключенията, особено тези, които можеше да открие и да представи пред света – възможности в царството на механиката, за които хората дори не бяха сънували. Той изпитваше огромно уважение към научните изследвания, провеждани в лаборатории, обсерватории и библиотеки. Научните постижения, които го очароваха най-много, бяха новите двигатели, а когато при демонстрациите имаше риск за живота му, той бе готов да го поеме.
Чарлс Ролс неведнъж бе рискувал живота си по време на автомобилни състезания, а когато се появиха самолетите, всички, които го познаваха, бяха напълно наясно, че той няма да миряса, докато не стане перфектен летец. Бе запознат с неизбежните рискове и с удоволствие ги поемаше. Според мен дотолкова бе очарован от науката и спорта, че ако му бяха казали, че почти сигурно ще загине при катастрофа, би отвърнал с усмивка на уста: „А по-добър край има ли?“
Краят явно дойде по-рано, отколкото той очакваше, но искрено вярвам, че той е предпочитал такъв край.
Внезапната смърт предизвиква ужас у хората, станали нейни свидетели, особено когато причината за трагедията е от нов тип. Къде-къде по-ужасно е да се пребиеш със самолет, отколкото при падане от кон.
Но бързата смърт вероятно е най-добрият вариант за онези, които смятат опасните приключения за показател за добър живот. Представете си, че Чарли Ролс бе осакатял при катастрофата и се бе превърнал в безпомощно същество, което не може да мърда крайниците си.
Какво по-мъчително съществуване от това за човек, за когото смисълът на живота е в движението? Няма ли да се чувства ужасно онзи, който бъде натоварен със задачата да каже на Чарли Ролс, че е парализиран?
Така че, ако мислим неегоистично за него, напусналия този свят, няма как да не стигнем до заключението, че ако съдбата е предопределила той да претърпи тежък инцидент, е по-добре смъртта да го грабне на момента, а не той да бъде обречен да води жалкото съществувание на трайно инвалидизиран. Но това, че той не се е мъчил, е нищожна утеха, защото болката от загубата е голяма.“
Ролс оставил завещание на стойност 30 000 £, включително дяловете в „Ролс-Ройс“. Той закупил два от шестте самолета „Райт“, построени от „Шорт“ – номера 1 и 6. Продал № 1 на армията малко преди смъртта си на печалба. № 6, който изпълнявал ролята на резерва, бил върнат на производителите, които го продали на друг летец – Алек Огилви. Самолетът „Сомър“ на Ролс също бил продаден и просъществувал дълги години, но не е известна съдбата на експерименталния планер, изработен от „Шорт“.
Колата на Ролс за превозване на балони била закарана в Дарби и разглобена, като шасито отишло за друго превозно средство. Т. Смит, който дълги години бил механик на Ролс както при автомобилите, така и при самолетите, изгорил катастрофиралия „Райт“, за да не стане той обект на нападение от страна на търсачи на сувенири. Изгарянето било по заръка на Ролс, който, изглежда, е имал някакво предчувствие.
Хорас Шорт огледал разбитата машина преди Смит и си извадил заключения относно причината за катастрофата – по онова време официални разследвания не се правели. Оцелели са две „реликви“ – маслен филтър, придобит незнайно как от колегата на Ролс от „Кеймбридж“ Масак Буист, и връхче на перка, което механикът дал за спомен на сина на един фермер (по време на шоуто в Борнемут Ролс държал самолета си в негова постройка). Момчето направило от перката модел на самолет от Първата световна война, който впоследствие бил придобит от член на клуба на почитателите на „Ролс-Ройс“, а той от своя страна го дал на музея „Полерспъри“ в Тоустър, където се намира до ден днешен.
Гробът на Ролс е до църквата „Сейнт Кадък“ в Лангатък, до гроба на баща му. Хубаво е, че лорд Лангатък, представян някога като „една от движещите сили на Монмаутшир“, лежи до своя знаменит син – авиатора, балониста, съоснователя на „Ролс-Ройс“, Принца на британския автомобилизъм Чарлс Стюарт Ролс.
От време на време се правят интересни спекулации относно това какво още е можел да постигне Ролс. Дали неговото присъствие нямало да осигури по-ранно раждане на двигателя „Ийгъл“ (Хенри Ройс най-накрая се захванал да разработва самолетни двигатели)? Дали нямало да изпревари Алкок и Браун и да стане първият човек, прелетял Атлантика? Та нали щял да е само на четиридесет и две години през 1919 г., когато те осъществили знаменателния полет.
Осемнайсет месеца след смъртта му бил сформиран Кралският летателен корпус. Ролс предоставил на Комитета по отбраната значителни количества експертна информация, така че е един от „виновниците“ за създаването на Кралския летателен корпус.
Дали е щял да участва в надпреварата за трофея „Шнайдер“? Това било състезание за хидроплани, провеждано ежегодно между 1913 и 1931 г. Дистанцията била 350 километра. През 1919 г. въпросното състезание било в Борнемут, наблюдавали го 200 000 зрители. Дали е щял да спечели състезанието през 1929 г. със „Супермарин S 6“, предшественика на легендарния „Спитфайър“? Щял ли е да наблюдава лудите полети на сър Франк Уитъл по време на шоуто на Кралските военновъздушни сили в Хендън през 1930 г. и да следи как Уитъл развива реактивния двигател?
На преклонна възраст, 84 години, Ролс е можел да стане свидетел на първия полет на човек в космоса – Юри Гагарин, през 1961 г. Дали е щял да се изненада, когато две години по-късно Гагарин загинал при мистериозен инцидент – на неговата възраст, 34 г.?
Но да се върнем към „Ролс-Ройс“ и мястото на Ролс в компанията. Лорънс Мейнъл представя много елегантно партньорството:
„Виждам два призрака. Ройс – тих, горд, изключително талантлив инженер… и по-младия мъж, който гори от енергия и идеализъм, обожава високите скорости и не понася глупаците – Чарлс Стюарт Ролс… Мисля, че той е роден, за да успее. Чрез собствените си усилия и невероятния си характер той спечели слава. Малцина са способни да го надминат.“
Казано накратко, Чарлс Стюарт Ролс беше човек на своето време и за своето време, човек, чиито постижения ще се помнят дълго.
[1] „Чарли Ролс – пионер в авиацията“ – Гордън Брус (Ролс-Ройс Херитидж Тръст 1990).
[2] Малцина знаят, че по тъжна приумица на съдбата съпругът на лейди Скот, Робърт Скот, загинал на 29 март 1912 г. на връщане от Северния полюс. Лейди Скот разбрала за случилото се почти година по-късно.
[3] „Ролс, човек на скоростта“ – Лорънс Мейнъл (издадена около 1950 г.).